В последните две години борбата е кой ще има суровини, а не за цени. Европейската химическа промишленост може да бъде унищожена от зелените политики на ЕС, защото Европа се разглежда като изолиран остров и постигането на кръгова икономика може да има непосилна цена. В такава среда печелившата стратегия трябва да е "по-скоро да направим брандовете си по-силни, отколкото продуктите - по-евтини". Това каза Илина Лилова, главен оперативен директор във "Фикосота", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
Проблемите с недостига на суровини и проблемите с веригите на доставки са непрекъснати от две години и половина насам и ако преди фокусът е бил върху стратегически решения за създаване на по-ефективни продукти на най-добрата цена, то сега борбата е как изобщо да се направи продукт, като се търсят алтернативни доставчици и количества суровини. Най-несигурни са суровините, идващи от Далечния Изток, например палмовото масло, 80% от което идва от Индонезия и Малайзия. Липсата му засяга цялата производствена верига, защото е изходна суровина за индустрията.
"Най-големият внос при нас е на сапунена база(...), а тя се прави от палмово масло. Това е изходна суровина на огромна част от детергентите. Ние ги купуваме от европейски производители, които купуват суровина от Азия и това беше голям проблем през последните две години - и с доставки, и с цени. Преди пандемията палмовото масло в местната малайзийска валута беше 2000, а стана 8000 за тон. В момента е 5-6 хил. и тя се наслагва с цената на контейнерния превоз, която беше скочила 5 пъти спрямо нормалната, а сега е "само" три пъти. Натрупването на проблеми - всички тези забавяния, Суецкият канал, липсата на контейнери, доведе до ситуация в целия свят, когато борбата беше за суровини, а не за цени".
Все пак през "последните месец-два се наблюдава известно облекчение" и надеждите са, че ни очаква по-добро бъдеще, каза Лилова.
"Започнахме да се научаваме да живеем в тази ситуация. Covid кризата вече стана част от нормалния ни живот. Войната също много повлия на веригата за доставки, но вече по някакъв начин ефектът a е интегриран".
Ако гледаме България в рамките на Европейския съюз и на фона на нашите съседи, ние сме в изключително неконкурентна ситуция. Вносът на продукти от Турция е нараснал изключително много, подчерта мениджърът.
Ние сме заобиколени от Турция, Сърбия, македония - нечленки на ЕС, за които правилата, които важат за всички нас, не важат. В рамките на нашия сектор ние сме в изключително неконкурентна позиция, бидейки член на ЕС".
Въпреки това Лилова каза, че "тази изключителна привилегированост на Турция и Сърбия ще бъде краткосрочна и построяването на заводи там не би било решение заради огромните инвестиции на време и средства. "Не бива на базата на краткосрочната динамика да се взимат такива решения. Хубавото в нашия бизнес е, че е бизнес с брандирани стоки. Хората избират брандовете и какво стои зад тях - гаранцията им за качество".
"Така че, стратегията ни е по-скоро да направим брандовете си по-силни, отколкото да правим продуктите си по-евтини".
Изместването на производството близо до пазара като концепция не може да се осъществи масово и зависи от конкретния бизнес сектор, обясни Илина Лилова. По думите ѝ суровините, от които зависи химическата индустрия - изкопаеми природни ресурси като петрола и содата, които са основни за производството, кактои палмовото масло, което идва от Далечния Изток, не могат да бъдат преместени. Но има нова тенденция, която тя вижда в сектора:
"По-скоро ще има диверсификация. През последните години имаше окрупняване на производства за намаляване на логистични и производствени разходи. Очаквам, че малките производители, които до сега не бяха предпочитани заради своята неконкурентоспособност и масово фалираха, сега ще продължат да съществуват. Защото потребителите на ресурси ще искат диверсификация на своите източници и ще бъдат склонни за част от доставките да платят по-висока цена".
Другото, което ще попречи на тенденцията за локално производство, специално за Европа, е Зелената сделка, която прави европейското производство, особено в химическата промишленост, крайно неконкурентоспособно, подчерта Лилова.
"Местно химическо производство в Европа отпада по естествен път със Зелената сделка и с целите за намаляване на въглеродните емисии".
Лилова заяви, че всяка компания би трябва да се стреми към екологични решения, защото "имаме една плането, която трябва да пазим" и че "Фикосота" е лансирала още преди 10 години марки екологични продукти, които тогава не са оцелели и в момента не съществуват, защото "са изпревалири времето си и не са били в дневния ред на обществото, но сега "може би времето е дошло" и със сигурност тази крачка ще бъде направена отново. Като грешка обаче гостенката определи подходът на ЕС към зелените политики, защото те се мислят "само в рамките на ЕС".
"Много често Европейският съюз мисли само в рамките на ЕС, но ние сме заобиколени от останалия свят и не сме самостоятелен остров. Ще трябва да се научим да живеем с идеята, че не сме сами и ако искаме само ние да постигнем тази кръгова икономика, първо трябва да сме наясно, че не можем да го направим сами и второ, не знам дали можем всички ние като потребители и общество да платим цената на намалената конкурентоспособност".
На въпроса как високата инфлация ще промени потребителското поведение и дали няма да подтисне склонноста да се плаща повече за екологични продукти гостенката саза, че когато дойде една тенденция, тя не изтрива другата, а те се наслагват. По думите ѝ потребителите стават все по-еко насочени, но "ако първите хора, които бяха по-еконастроени бяха готови да плащат повече, съвременният потребител, имайки екосъзнание, иска да направи избор, който да не му струва повече".
"Огромна част от покупките се изместиха към продукти в промоция - над 80% от покупките. Не мисля, че ще има преминаване към по-нискокачествени марки, а по-скоро към продукти в промоция".
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.