Подновяването на доставките на газ от "Газпром експорт" крие рискове. Руският природен газ може да се използва за политически и икономически натиск в България. Ако заложи повторно на руския газ в тази ситуация, това ще бъде промяна в геополитиката и ще служи като пример за "правилно поведение" пред другите европейски страни. Това коментира проф. д-р Спартак Керемидчиев, Институт за икономически изследвания на БАН, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.

„Безспорно е, че всъщност газът е начин за влияние върху политиките и е голям капан. Тази суровина се използва за политически цели и ЕС определено е проспал поставянето на този капан. Има решение, но няма как да стане с магическа пръчка. Това е инфраструктурен пазар и една от критичните точки е организиране на достъп до терминали за втечнен газ, това е тясното място в момента. Дори да имаме доставки на втечнен газ, трябва да имате къде да ги разтоварите“, отбелязва той.

Според него ЕС трябва да работи сериозно, за да може всяка държава да има достъп до съществуващите сега терминали. Той добавя, че у нас определено има геополитически натиск, който не е позволил развитието на инфраструктура в България.

„Това е повече от очевидно, интерконекторът с Гърция се строи повече от 12 години. Трансадриатическият газопровод от 850 км се изгради за 2-3 години, докато при нас една отсечка от 150км не може да се осъществи вече 12 години“, припомня той.

По негови думи дори доставките от Газпром да се възстановят това не гарантира цени, които да са изгодни за бизнеса.

„Тук става въпрос и за търговия - в Амстердам цената е 276 евро за мегаватчас. Дори българската държава да договори по-добра цена, бизнесът каза, че пределната цена е 200-250 лв за мегаватчас, което е два пъти по-ниско от пазарната цена към момента. Едва ли ще има производител, който да се съгласи да достави на тази цена“, смята гостът.

По отношение на евентуалните залежи на газ в Черно море и проучванията за тях, Керемидчиев отбелязва, че има няколко вероятни причини те да не могат да се материализират.

„Първата причина е, че или не е открито нищо или запасите са нищожни и нерентабилни. Другата е технологична - сондажът е на дълбочина между 1500 и 2000 метра и технически ще има пречки пред използването на газа“, казва той.

Друга голяма пречка е липсата на инвестиции, която се задълбочава заради ESG правилата в ЕС и САЩ, които се стремят да ограничат инвестирането в изкопаеми горива. „Екологичните и социални оценки са важни за американските компании, като това навлиза и в Европа, говори се и за директива за нефинансова информация, която трябва да се дава от компаниите. Политиката се преориентира към възобновяеми източници под политически натиск. Преди имаше над 20 разрешителни за проучвания в България, сега са само 5. Това е политика, която влияе на бизнес отношенията и на активността в компаниите“, казва той.

Не на последно място гостът подчертава, че бизнесът с газа е инфраструктурен и освен находище трябва да има и как да се транспортира, за да има търговия.

„Трябва да отчетем, че пазарът на газ е специфичен. Освен наличието на находище трябва да има и инфраструктура, ако я няма изграждането й да не е скъпо, за да е печеливш проекта. Това е е важен елемент в крайната цена на газа“, категоричен е той.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да намерите тук.