От саваните на Африка до изчезналото Аралско море в Централна Азия все повече територии са заплашени от превръщането им в пустини, като процесите на опустиняване само ще се засилват с повишаването на температурите и емисиите на парникови газове. Тази трансформация се дължи не само на промените в климата, но и на чисто човешки дейности като използването на прекалено много водни ресурси за напояване на земеделски култури. Това коментира Николай Петков, автор в „Климатека“ и експерт в Екологичното сдружение „За Земята", в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водеща Роселина Петкова.

Негативните рискове са както за екосистемите, така и за населенията, които живеят там, които ще пострадат от спад на земеделската продукция и намаляването на способността на земята да поддържа живот, каза Петков.

„Южна Европа и Средиземноморието са уязвими на процеси на засушаване и опустиняване до края на века, особено при по-големи нива на глобално затопляне. Събития, които наблюдаваме тази година., ще се наблюдават по-често – екстремни събития като по-интензивните горещи вълни са по-вероятни“, каза Петков и добави, че България също е изправена пред такъв риск.

За да се смекчат климатичните промени трябва да се намалят нивата на вредните емисии, макар че даже да се спре изхвърлянето на вредни емисии веднага, това няма да спре процесите на глобалното затопляне, коментира Петков.

„Да се предвиди какви растения ще бъдат по-подходящи при по-затоплен климат и по-добро стопанисване на земите, да се спрат вредни практики... Колкото по-голямо е глобалното затопляне, толкова по-негативно ще се отрази на световния БВП до края на века.“

Сред уязвимите региони за опустиняване се броят пустините в Югозападната част на Северна Америка, северната и южната периферия на Африка, Австралия, североизточна Бразилия.

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да намерите тук.