Около 30% от средствата по Оперативна програма 2014 – 2020 г., касаещи рибарството и морското дело в България, бяха загубени, защото българската държава не успя да изготви необходимите документи навреме, а и се приеха кухи проекти, които бяха само за усвояване на средства, без да се осъществи някакво производство. Това каза Тачо Пашов, председател на УС на Националната асоциация на рибопроизводителите в България (НАРБ), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Печелиха се проекти, за да бъдат продадени след това като такива, но "ако няма кой след това да го купи, парите изгаряха по правилото N+2". Тоест ако две години парите, предвидени на година, не са инвестирани, просто се връщат като неусвоени, обясни председателят на НАРБ. "Статистиката за тези години е много замъглена, докато в предната ОП 2007-2013 имаше някаква яснота и се изписваха брой проекти, усвоени пари, имаше официална и лесна за достъп статистика, сега чиновниците успяха да завоалират загубите. Оперативната програма се преработи няколко пъти - не се отчитат неусвоените средства като загуба, а просто се преработва финансовата рамка". 

Оперативните програми са стартирали още преди 10 години, каза гостът, "но никой не изважда статистика до какво довеждат те". "Ние написахме писмо до европейския комисаря с абсурдното искате те да бъдат спрени, защото откакто започнаха европейските програми, започнаха и бедите при рибопроизводителите".

"Фактите са такива - от стартирането им производството намаля, както и консумацията на риба на глава от населението. На построените с евросредства пристанища няма и един килограм продадена риба, като парадоксът е, че няма и спрени рибарски лодки. Дадоха се над 6 млн. лв. да се прокламира рибата като добра храна, а консумацията на риба намаля. Над 40 млн. лв. бяха вложенията от изминалата програма в аквапроизводство, а то намаляла с около 30%. Това са необясними неща".

"Ние написахме това писмо провокативно, за да събудим нашите чиновници от инертното им поведение. Те следваха европейски лозунги, но нямаше реални инвестиции в аквапроизвоство. Създаваха се ферми специално за усвояване на евросредства, а не да се произвежда риба”, категоричен бе Пашов. 

Той посочи, че регистрираните рибни ферми в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури са над 600, но от тях реално действащи са едва половината. Около 10% от регистрираните ферми произвеждат около 90% от рибата, която се продава в България и се изнася. Една голяма част от фермите просто съществуват "де юре" и произвеждат много малко количество риба, "вероятно с цел да се възползват от европейски средства по оперативни програми". 

"Имаше по-активна борба със сивия сектор от страна на агенциите за развитие на аквакултурния бранш около 2012-2013 година, но през последните пет-шест години проблемът се задълбочава. Това не означава, че рибата, която се продава е опасна за хората, а че не се плащат данъци и осигуровки за работниците".

В световен мащаб производството и търговията с риба продължава да се развива динамично. Най-консумираната риба е шаранът, като е предпочитан в Азия - Китай и Индия го отглеждат в големи количества и я консумират. Той е предпочитана риба и в Европа, като заема второ място и си оспорва първенството с пъстървовите риби. В Европа лидери по производство и консумация са Франция, Германия, Испания и Великобритания. Португалия пък е водеща по потребление на риба на човек от населението, като решаващият фактор е културата на консумация. Източният блок - България, Румъния, Полша, Чехия, Литва, Латвия и Естония сме в дъното на таблицата по производство и консумация, каза събеседникът. По думите му това се дължи на обществени нагласи и финансовите възможности, защото "рибата винаги е била скъп продукт, който се нуждае от магазини с по-скъпо оборудване и специфични изисквания, което предполага и по-малък брой на точки на предлагане в България". 

"Търговията на рибата в България е много динамичен и многофакторен процес. Той зависи много от религиозните обреди и това как те са разпределени в годината. През декември месец се търгува между 40 и 50% от количеството риба, което се продава през годината. Тогава е и основното потребление, както и през лятото - по морските курорти. Търговията с риба се влияе по-скоро от цената, а тя се формира предимно от цените на фуражите и енергийните суровини". 

Фуражите през последните месеци са поскъпнали в различна степен - между 30 и 50%, като това се отразява на цената на произведената риба. Променят се и нагласите на потребителите, защото "не винаги са готови да поемат това покачване на цените". "Най-голямо е поскъпването при фуражите, които се използват за по-евтините видове риби - това са зърнени храни (царевица, пшеница)". 

Високите технологии са много "неопределено понятие в рибопроизводството", посочи Пашов. “Високите технологии са и високорискови”. Експертът обясни, че има огромно неразбиране по отношение на зелените политики и по-специално тяхното прилагане в областта на рибовъдството в страната ни. “В България имаме дадености като голям брой язовири и водни обекти, които могат да се използват прекрасно за производство. В миналото от тях сме добивали около 17 хил. тона само аквакултура. Имали сме океански риболов, който в момента го няма. Въпреки европейското финансиране, производството в момента е около 6-7 хил. тона. В пъти е занижено, въпреки че даденостите са същите”.

“Под високи технологии обикновено се разбира минимално количество използвана вода за отглеждане на рибата и минимално количество електроенергия. Тук има едно дълбоко неразбиране на тази тема. Рибата не изпива водата. Тя я използва като среда за живот. Все едно да казваме, че животните унищожават въздуха при отглеждането им. От там се развива теория за минимално количество вода. Това обаче намалява вкусовите качества на рибата и основните ѝ предимства като хранителен продукт - незаменимите мастни киселини намаляват значително. Това е доказано и с научни опити”.

Относно енергийната ефективност гостът каза, че класическото отглеждане на риба в язовири и рибни стопанства “почти не се нуждае от енергийна ефективност, защото ние използваме естествения отток на водите в България”.

“Не намирам нужда да се прокламира необходимост от зелени политики в аквапроизводството в България. У нас винаги е било “зелено” и никога не сме изпитвали недостиг на енергия или на вода за рибопроизводство”.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.