Нов български агроробот за плевене на селскостопански култури ще бъде представен на 20 септември в София Тех Парк. Българската роботика се нуждае от специализирано финансиране от рисков капитал (VC) на стартиращи хардуерни компании, както и от университетска специалност за обучение на кадри. Това каза Кристиян Михайлов, съосновател на Професионалната асоциация по роботика и автоматизация (ПАРА), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Гостът коментира предизвикателствата пред роботиката в България, както и предстоящата Световната конференция по роботика, която ще се проведе в Пекин между 18-21 август и на която ще дебютират над 30 нови робота. 

В Инкубатора по роботика на ПАРА в момента се разработва специализиран робот за плевене на селскостопански култури, дело на младежи от България, сподели Михайлов. "Роботът е в напреднала фаза от гледна точка на NVP. В момента се тества в лаборатория и ще бъде презентиран в София Тех парк на 20 септември".

"Това е робот, който посредством изкуствен интелект, следи какво се случва с плевелите и може да ги унищожи, минавайки по земната повърхност. Инкубаторът по роботика предоставя на този проект достъп до хардуер и лаборатории. Финансирането идва от частни средства, както и от Инкубатора, който им предоставя една сума между 1000 и 2000 лв., за да направят първоначалния концепт на робота". 

Роботите могат да се използват в селското стопанство навсякъде - от дронове, които могат да правят карти на земите, през роботи, използвани в сферата на плевенето и торенето, добави гостът.

Няколко са предизвикателствата в развитието на роботиката в България. Нужен е хардуерен фонд за рисков капитал (VC) фонд, който да инвестира в хардуерни стартъпи. От друга страна има чисто образователен проблем. Вече е изработена и изцяло подготвена за разкриване университетска програма за специалност по кибернетика и роботика, но липсва разбиране от страна на ръководството на Техническия университет в София, от където са отказали тя да бъде създадена с мотив "припокриване на определени дисциплини", сподели Михайлов. 

"Но този въпрос трябва да се анализира, защото индустрията има нужда от нови кадри. При положение, че техническите специалности са все по-малко избираеми, а в същото време имаме глад за кадри в заводите, в хардуерните компании и като цяло в IT сектора, разкриването на една такава специалност ще подпомогне цялата индустрия".

Гостът подчерта, че в направения от ПАРА доклад по роботика за миналата година, ясно се вижда, че проектите, свързани с индустриалната автоматизация се увеличават, постоянно се интегрират роботи. "Открити са четири нови високоавтоматизирани фабрики и има три нови, финансирани от венчър кепитал в сферата на роботиката и автоматизацията".

Относно склонността на VC фондовете да да подкрепят стартъпи в областта на роботиката и автоматизацията, гостът каза: "Интерес има, но няма голямо разбиране защо един хардуерен стартъп в сферата на роботиката да бъде подкрепен".

"В България има около 10 компании, които са удостоени с т. нар. "seal of excellence" (отличителен знак за изключителни постижения на Европейската комисия). Финансирането, което им е необходимо, е около 60 до 80 млн. лв., което може да бъде осъществено включително и чрез европейско финансиране, за да бъдат подпомогнати при създаването на първите им продукти". 

За конференцията по роботика в Пекин гостът сподели, че ще има повече от 300 гости от над 15 държави и региони. "Роботите, които ще бъдат презентирани, са в сцени като медицински услуги, логистика, селско стопанство, архитектура, производство и минно дело".  

Какво научиха българските компании, какви са перспективите и интересът към проведеният вчера информационен ден по първата процедура по Плана за възстановяване и устойчивост - за "Технологична модернизация"? Какво да очакват компаниите от процедурата?

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.