Компанията „Солвей Соди” е най-големият производител на калцинирана сода в Европа. Новооткритата инсталация за производство на натриев бикарбонат в завода ни в Девня ще има капацитет от 200 000 тона, изградена е с наше ноу-хау, с най-модерните технологии. Енергийният преход и усилията на „Солвей Соди” да намали въглеродния си отпечатък са предизвикателство пред компанията и работим по редица проекти в тази насока. Това каза Спирос Номикос, изпълнителен директор на "Солвей Соди", в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.
С новия завод приходите ни ще се увеличат, защото разширяваме производствения капацитет. Но по-големият ефект е, че така обогатяваме нашето портфолио. Преди години заводът в Девня е открит с цел производство на калцинирана сода с годишен капацитет от 1,5 млн. тона. Сега имаме и поделение за 200 000 тона сода бикарбонат, което ни позволява да се насочим към напълно различни пазари. Това е диверсификация, сподели събеседникът.
„С новия завод се насочваме към сектора на храната за животни. Целим се и в почистването на отработени газове в различните индустрии. Това е много важно, защото намалява замърсяването на въздуха. По този начин ще помогнем на много клиенти - не само в България, но и в целия свят, за да постигнат целите си за устойчивост”.
Традиционно содата бикарбонат се използва в производството на храни и за други човешки нужди. В Италия, където содата бикарбонат се използва много, всеки има по един килограм в кухнята – за печене на храни, срещу болки в стомаха, за избелване на зъбите и т.н., каза Номикос.
Още по-важно е приложението на натриевия бикарбонат във фармацевтичната индустрия за подобряване на състоянието на диабетици.
Пазарът на натриев бикарбонат в света се оценява на няколко милиона тона - между 5 и 10 млн. тона на година, посочи събеседникът.
„Пазарът в световен мащаб нараства с 5% на година и вярвам, че покрай цялата зелена еволюция в Европа ще имаме нужда да чистим повече газ. Ако говорим за калцинирана сода, тя се използва за литиеви батерии и за соларни панели. Смятам, че потреблението ще расте и на другите континенти, за да се постигнат същите цели, които са на водещо място в дневния ред на Европейската комисия ”.
Войната в Украйна създаде проблеми при осигуряване на суровини за производство, но ние имаме план Б и план В. За да произвеждаме едновременно електричество и пара по ефективен начин, имаме нужда от твърди горива. Внасяме ги от чужбина – една част от Русия и Африка, друга част внасяхме до неотдавна от Украйна. Имаме казус с някои страни и трябва да намерим алтернативи, сподели събеседникът.
Краткосрочните предизвикателства пред химическата промишленост са Covid-19, негативните ефекти от войната в Украйна и политическата стабилност в България.
„Не бих определил политическата стабилност като фантастична в последните две години в България”.
Надявам се отново да има стабилно правителство. Каквото и да е правителство, но да е стабилно, защото това е добре за бизнеса, посочи Номикос.
Като средносрочно предизвикателство събеседникът открои енергийния преход. В групата си поставят за цел да намалят въглеродния отпечатък до 2026 г., да спрат използването на въглища до 2030 г. и да постигнат въглеродна неутралност до 2050 г.
„В един момент цената на емисиите въглероден диоксид в Европа почти стигна 100 евро на тон. За нас това може да означава плащания за десетки милиони евро. Това поставя нашата конкурентоспособност под риск, защото над 90% от продукцията ни се изнася. Извън ЕС въглеродните емисии не са приоритет и тези разходи там ги няма.“
В „Солвей Соди“ работят по няколко проекта, свързани с енергийния преход: първият е за трансформация на котел за производство на пара и електричество, което ще позволи работа не само с въглища, но и с биомаса. Инвестицията е в ход и ще бъде готова до края на годината. На второ място се въвеждат иновации, с които се редуцират въглеродните емисии в процеса на производство на калцинирана сода. И третият проект на предприятието в Девня е на принципа „с един куршум – два заека“: инсталация за използване на твърдо гориво от отпадъци (RDF), в която ще бъдат инвестирани стотици милиони.
Енергийният преход дава възможност да се конкурираме. Ако увеличиш разходите си с 50-60%, ще бъдеш изхвърлен от пазара. Ние се конкурираме с големите играчи в сектора - Турция, САЩ, Индия, Китай. 90% от продукцията ни е предназначена за износ и продаваме в Югоизточна Азия, в Северна Америка. Горди сме, че сме в Европа, но имаме проблем с разходите за въглеродни емисии. Другите страни нямат този проблем. Така че ние трябва да бъдем успешни в този преход, трябва да намалим разходите си колкото се може повече с дигитализация, автоматизация и по-добра ефективност.
Целия разговор вижте във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да гледате тук.