Индексът на административният капацитет на държавната администрация за 2021 г. се е увеличил с 3.85 пункта. Въпреки стриктния финансов контрол, админстрацията не е регистрирала нито един незаконен разход, а няма и нито едно нарушение на етичните норми. Продължава и усещането на силна политическа зависимост сред професионалните членове на администрацията. Повишаването на индекса не може категорично да се приеме за знак, че държавните пари се харчат по-ефективно, коментира проф. д.н. Борислав Борисов, Институт по икономика и политики към УНСС, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"В някои от въпросите и отговорите наблюдаваме известни парадокси. Всички отговярят, че имат системи за финансово управление и контрол - те не могат и да отговорят друго, защото това е законова норма за публичната администрация. Но ако бъдат попитани "Колко средства не разплатихте в резултат на този контрол?", отговорът е: "Нямаме такива случаи", което е парадоксално. Ние изграждаме доста ясни и стриктни системи за финансово управление и контрол, а в същото време те не са хванали нито един незаконен разход."
Подобна ситуация се наблюдава и при прилагането на етични норми - всички имат етичен кодекс, но не са регистрирани нарушения, добави Борисов. Според него в бъдеще индексът трябва да изследва не само формиращите капацитета показатели, но и отражението на този капацитет - как гражданите и бизнесът усещат работата на администрацията.
Индексът измерва 24 компонента в различни области на административния капацитет на 91 държавни администрации за предоставяне на добро управление, разкара Борисов. Сферите включват финансова и административна самостоятелност, управление на човешки ресурси и бюджет, на риска и бизнес процесите, управление на информация и работа с партньори. Проучването се провежда за пета поредна година от 2017 г. която е приета за базова (100). След спад през 2019 г, индексът отбеляза покачване през 2020 г. (105), което може да се дължи на структурни промени, а през 2021 г. отново бележи ръст до 109.21.
"Повишението би трябвало да означава, че държавните служители си вършат по-добре работата, че са внедрени по-добри системи за управление, електронното управление се придвижва малко напред. Оценката на капацитета не касае само кадрите и тяхната квалификация."
Дългият период на управление на служебно правителство през 2021 г. и пандемията са имали негативен ефект върху държавната администрация, която е имала по-малко желание за външни колаборации, каза Борисов.
Индексът измерва и дали в администрациите има системи за противодействие на корупцията - вътрешни правила, предотвратяване на пране на пари, подаване на сигнали, каза Борисов.
"Нямаме голям прогрес през 2021 г."
Индексът е показал и голяма зависимост на администрацията от политиците.
"Има доста голяма зависимост, особено на някои структури - в държавни агенции и комисии считат, че е прекално висока, докато за министерствата се приема за по-нормално, но от политическите ръководства. Служителите надолу трябва да бъдат спокойни, че си вършат професионално работата на базата на професионални, а не политически критерии. За съжаление, това усещане за политическа зависимост все още е много високо."
В коментар за въвеждането на електронното управление, Борисов каза, че има "известен, но недостатъчен напредък".
"В това отношение, а и в други области, на административния капацитет на държавната администрация са необходими не еволюционни, а революционни промени, ако искаме да догоним другите."
Всеки гражданин може да си принтира с ПИК и ЕГН пенсионно разпореждане от НОИ, но при представяне в друга администрация се изисква печат от НОИ, даде за пример Борисов.
Изследването е репрезентативно и не обхваща всички агенции, общини и министерства, предупреди Борисов. Държавните агенции се оценяват с 2.98 през 2021 г. при 3.18 през 2020 г., при изпълнителните агенции има леко завишение.
Запитан дали броят на служителите в администрацията е достатъчен за ефективен контрол, Борисов отговори, че това може да се разбере само след подробен структурен анализ на отделните подразделения.
Подобни изследвания с такава методика не се правят в ЕС, така че не могат да се правят сравнения, но се водят разговори за провеждането им в Западните Балкани, като през 2022 г. ще може да се направи съпоставка с изследване на общините в Сърбия.
Проучването е проведено в сътрудничество на Университета за национално и световно стопанство, Стопанска академия „Д. А. Ценов“ и Института по публична администрация.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.