По икономически показатели, освен растежа, Италия е много по-зле, отколкото по време на дълговата криза в еврозоната преди десет години. ЕЦБ едва ли ще допусне да се стигне до задълбочаване на кризата, но икономиката на Италия ще бъде под много сериозен натиск заради повишените лихвени проценти, растежът ще изчезне много бързо и икономиката отново ще влезе в стагнация. Новото правителство, което трябва да замени управлението на подалия оставка миналата седмица премиер Марио Драги, ще трябва да намери начин да ограничи дефицита, за което нямаше политическа воля през последните десет години. Самото забавяне на растежа на един от топ три партньорите на България в ЕС няма как да не засегне страната ни. Това коментира Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана Трейдинг", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"Италия е икономика, където 55% от БВП минава през държавния бюджет, което е много високо ниво на държавни разходи. Бюджетният дефицит е хронически между 5% и 9% последните години - пазарът не иска да финансира италианския дълг, защото не знае дали не сме в началото на гръцката криза. Не виждам разлики, освен в мащабите - говорим за дълг, който е почти 3 трилиона евро, а не 300 млрд. при Гърция. 150% е държавният дълг към БВП, частният е 180% и ударното повишаване на лихвите от ЕЦБ е не само за държавата, а за абсолютно всеки, взел заем."
За Цачев Италия в момента е "канарчето в мината"* и показва големите структурни проблеми в еврозоната. Поскъпването на енергийните ресурси е довело до 33% инфлация на производствените цени, общата инфлация е около 8%, заради което работниците настояват за по-голямо заплащане, което означава повишаване на цените за следващите десет години на фона на започващата рецесия.
Пазарът ще търси по-висока цена, за да финансира увеличаващите се държавни разходи, за да се предпази от евентуален дефолт и реалния риск част от италианския дълг да бъде отписан. ЕЦБ има някакво решение с новия си механизъм TPI, което според Цачев е просто "по-малкото зло".
Икономическият растеж на страната през периода на излизане от пандемията не бива да се приема за даденост, предупреди Цачев. Дългът ще се повиши с началото на рецесията в Европа, Италия ще трябва да харчи все повече, за да поддържа застаряващото си население, а инфлацията ще има изключителен ефект върху стратегическия сектор на услугите.
Новото при TPI (Инструмент за защита на трансмисионния механизъм) за разлика от предишни практики на ЕЦБ е, че сега, когато купува например италиански дълг, централната банка ще трябва да продава германски облигации, обясни Цачев.
"Германците ще плащат повече лихва по техния дълг, а италианците ще плащат по-малко като разлика, защото идеята е и двете да се движат паралелно нагоре... Разликата в момента е равна на разликата на виетнамския дълг и германския."
Пазарът на европейски облигации се е стабилизирал, доходността на италианските книжа е около 3.4% и под пика, и все още не се виждат настроения да се тества действието на TPI.
"Търговците на облигации не искат да играят срещу ЕЦБ, но ще се опитат да се предпазят. Говорим за колосално количество дългови инструменти - 2.7 трилиона и 55 млрд. допълнително са последните данни от преди месец."
В Италия обичайното състояние е да има политическа криза и макар пазарите да не са реагирали добре на оставката на Марио Драги, не е имало паника, коментира Цачев.
"Има още време за паника. Това, което ни научи кризата отпреди десет години е, че ЕЦБ вече не стои като наблюдател, а действа превантивно. Лошото е, че сме в поговорката "клин клин избива, но вторият остава" и вече не знам кой клин се пада това. Става въпрос за огромно разширяване на баланса на ЕЦБ и намаляването му с 2-3 трилиона следващите две-три години, което въобще не е рационално. Това означава лихви от 3%-4%, допълнителен ефект от намаляването на баланса вероятно поне още 1% - 4%-5% за Германия е прекалено много, а какво да говорим за Италия, която би била, дори да се поддържа този спред, на лихва от около 6%-7%. Няма кой да плаща тези лихвени нива."
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.
*Изразът "канарче в мината" произлиза от практиката в миналото за използване на птиците за откриване на изтичане на взривоопасен и отровен газ в подземните съоръжения. Птиците са изключително чувствителни към всякакви примеси във въздуха.