В момента имаме ново противостоене, нова Студена война, която, освен своята гореща фаза на украинска територия, придобива своята гореща фаза и на енергийния пазар. Тази война навлезе във фаза, в която се ускорява, задълбочава и влошава. Това каза доц. Косьо Стойчев, ръководител катедра "Регионална и политическа география” към СУ "Св. Климент Охридски", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
"Нанасят се удари върху европейските икономики с цел забавяне на ръста и на темпа на растеж в Европейския съюз, като целта е да се нанесат удари върху сектори на икономиката, които са ключови и в които ЕС има голямо натрупано знание и много работна ръка".
Така той ще бъде затруднен максимално, не само в текущите си планове за производство, но целта е и някои по-дългосрочни политики на ЕС също да бъдат застрашении - напр. Зелената сделка. Според мен ефектът ще бъде обратен - те ще бъдат ускорени, категоричен бе гостът. По думите му се атакува "сърцето на икономиката на ЕС", Германия, като се прави един "стрес-тест". Резултатите от теста, който цели да констатира до каква степен немската икономика е готова да реагира на подобно енергийно предизвикателстов, показват, че "немската страна е разтревожена". Или няма алтернативи, или те ще форсират инфлацията в ЕС. Ще се засегне интересът на една от най-дългите вериги, тази на химическата промишленост, от която се произвеждат безброй продукти, зависимо е машиностроенето, зависима е електрониката.
"Цели клъстери на икономиката ще бъдат ударени, не само инфлационно, но и продуктово".
По време на пандемията липсата на електронни компоненти показа, че ако прекалено много си се харесал и прегърнал с някоя далечна страна, ако случайно тази връзка се прекрати, след това нямаш алтернативи, обясни събеседникът. "Този извод, за жалост, ще доведе до допълнително регионализиране, а не глобализиране на икономиките. Най-вероятно отделните региони в ЕС ще се опитват да си самодоставят абсолютно всичко".
"Това ще засегне теорията за международната специализация и разделение на труда, което се сформира през последните 30 години и беше един добре функциониращ глобален модел".
Когато затварят конгломерати от извънредно висок ранг, засегнати от енергийната криза, дори и само да прекъснат работа за определен период от време, това означава загуба на огромен брой работни места и неспособност да се плащат ипотечни и потребителски кредити от работниците, когато те са взели такива, така и от компаниите, взели бизнес-инвестиционни кредити, каза Стойчев. "Това може да застраши, не просто индустриалната, а и финансовата система".
"ЕС трябва за изключително кратки срокове да намери механизъм да употреби всичките си вътрешни ресурси. Нужна е европейска икономическа и енергийна политика, която, до колкото е възможно, да закрепи положението в ЕС по отношение на енергоресурсите в период поне 24 месеца. През това време трябва да се опита да диверсифицира енергийноте си доставки. Очевидно е, че Европа не беше готова за толкова задълбочаващи се конфликти".
Ние практически сме в състояние на война - два големи колоса воюват в момента помежду си. Трябва да се подготвим за поемане на цената на войната, подчерта Стойчев.
"Целият ЕС е застрашен, включително и България. Ние, слава богу, отчитаме нелоши макроикономически показатели след ковид-кризата. Възстановяваме се по-бързо от очакваното. Макроикономическата стабилност се дължи на създаденте множество адаптивни компании на територията на самата Република България. Вече има много предприемачи, които си общуват с чуждестранни компании. България преди 20 години е много по-различна от България, която е сега и това се дължи, не толкова на това, че някой отвън ни е помогнал, колкото заради нашите вътрешни възможности".
Докато сме в състояние на конфликт, проекти, използващи изоставени енергийни ресурси, като въглища, например, ще бъдат отново използвани за известно време, каза още гостът. По думите му България трябва да предприеме действия, които да гарантират, че цялата ни енергийна система работи при липса на взаимопомощ от където и да било. "Ние трябва да сме си самодостатъчни, което не е лека задача".
Африка се подцени от европейските политики през последните 30 години, като континент с големи демографски и природни ресурси. Ние се бяхме ориентирали изцяло към Азия и Руската федерация. Тази международна специализация изигра своята роля, каза доцентът. "Инвестициите в Африка бяха слаби, не се разсъждаваше в тази посока и се смятаче, че няма да имаме нужда от тези ресурси през следващите 30-40 години. Освен това се считаше, че до тогава ще сме направили енергийния си преход и ще сме енергийно независими".
"Трябва да се използва колониалното наследство и влиянието на европейските страни върху техните африкански бивши колонии. Техните политически лобита все още съществуват, но бившите колониални държави употребяват това влияние само за себе си. Трябва да се намери начин това да стане наследство на ЕС, а не само на отделни страни".
България влиза в сложна политическа турболентност. Има вероятност цената на газа, в следствие на свършване на гарантирани доставки, да се повиши. Най-веротяно ще довогорим нови количества газ, които ще са на много по-висока цена, каза още доцентът. По думите му е "малко вероятно" един нов служебен кабинет да поднови плащанията към Булгаргаз, спазвайки процедурата, искана от компанията.
"В момента България демонстрира сериозна политическа нестабилност. Ако един служебен кабинет промени решение, взето от Народното събрание, на правителство, избрано от Народното събрание, това ще е още един удар на служебните правителства срещу правителствата, избирани от парламента. Още един удар върху парламентаризма в РБългария, който през последните години страда изключително много, защото се оказа че правителства, назначавани от президентската институция проявяват понякога по-висока степен на гъвкавост, отколкото онези, съставени от Народното събрание. Това скоро трябва да прекъсне и Народното събрание да излъчи правителство, което има висока степен на политическа далновиност и дългосрочност".
На въпроса дали има решение на морално-икономическата дилема, в която изпадна Европейският съюз - да продължава да купува нефт и газ от Русия, при положение, че Москва е нападнала европейска държава и е обявила страните от ЕС за неприятелски държави, гостът каза: "В бизнеса и политиката няма нито вечни приятели, нито вечни врагове. Трябва да се направи много задълбочена оценка, подкрепяйки Украйна какви ще са щетите за Европейския съюз. Има една хубава индиянска поговорка - оцелей днес, за да победиш утре".
Има ли възможност и иконочическа логика България да сключва бартерни сделки с африкански държави за доставка на газ? Защо България няма интерес да изнася зърно към Африка?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.