Нивото на медицината в България продължава да бъде добро, но проблемът с липсата на кадри в здравеопазването е огромен. Срещам все повече хора, които са на пенсионна възраст, но продължават да работят. Винаги е имало глад за анестезиолози в България, патоанатомите също са много малко, каза д-р Янчо Делчев, началник отделение по Гинекология в МБАЛ "Доверие", в предаването „Бизнес старт” с водещ Роселина Петкова.

Бройката на патоанатомите в България е малка и голяма част от тези хора са на пенсионна възраст. Какво ще стане след 5-10 години, попита събеседникът и допълни, че вероятно тези специалисти имат много по-добри условия в чужбина. Те взимат специалност у нас и след това отиват да работят и живеят при по-добри условия.

„Това е нормално, не можем да обвиним тези хора, проблемът е чисто административен. За тези неща трябва да се мисли визионерски, да се мисли напред”, посочи д-р Делчев.

Самото ниво на обучение по медицина в България е много добро. Години наред в чужбина излизаха по 500-600 лекари и почти никой не се върна.

„Това означава, че тези хора са оценени като ниво, като умения и знания. Това означава, че в България са получили добро образование”.

Според д-р Делчев в момента в България трябва да се преоценят начините за даване на специалност, защото се оказва, че ако един млад лекар отиде в Германия, ще вземе по-лесно специалност.

„Това звучи невероятно. Да изпуснеш този човек, след като си го образовал тук, да си вземе специалност в чужбина и да не се върне никога обратно”.

Що се отнася до персонализираната медицина гостът каза, че когато лекарят прави диагностиката и лечението, той трябва да подходи много индивидуално. Трябва да се преценят съпътстващите заболявания, методът на лечение, който да е възможно най-успешният – дали да е роботизирана хирургия или да е отворена хирургия.

„При индивидуалния подход към всеки един пациент резултатът е най-добър, а лечението е по-кратко. Но всичко това изисква знанието и умението на лекаря”.

Колкото и повече да има дигитализация, това не омаловажава ролята на лекаря. Роботът изпълнява всички движения на оператора. Операторът държи в ръцете си огромна енергия, която управлява чрез знанията си по анатомия и уменията си в хирургия. Колкото по-точни са движенията на този оператор, толкова по-стриктно ги изпълнява роботът. Инструментите са много фини и така оперативната травма е много малка, няма и кръвозагуба, разказа д-р Делчев.

Как се развива робот-асистираната хирургия в България? Медицина и дигитализация – как ще се промени здравеопазването у нас и по света? Какво представлява методът „един пациент - едно лечение“?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да гледате тук.