С въвеждането на новите правила не приключват най-романтичните времена на интернет пространството в Европейския съюз. Те не изненадват и не сварват неподготвена технологичната общност. Напротив, очаквани са и при коректните компании дори и в момента повечето от правилата се прилагат в практиката. Това каза адв. Десислава Кръстева, старши правен експерт във фондация "Право и Интернет", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. Европейският парламент прие вчера законодателния акт за цифровите услуги и законодателния акт за цифровите пазари. Адв. Кръстева коментира до какви промени за бизнеса и за потребителите ще доведат тези актове.  

Това решение бе наречено от политиците "историческо", защото обобщава и надгражда правила, които са се появили като необходимост в продължение на доста години с развитието на новите технологии и съвременните услуги в дигиталния свят, каза гостенката. "Значителна част от проблемите, с които бизнеси, институции и крайни потребители са се сблъсквали във времето сега намират правна рамка". 

С въвеждането на правилата по думите на Тиери Бретон, европейският комисар за вътрешния пазар, ЕС се превръща в "първия общ единен цифров пазар в свободния свят с предвидими правила в цифровото пространство", като двата акта касаят от една страна потребителите, а от друга технологичните компании.

Въвеждат се ограничения, например за таргетирана реклама, насочена към децата като потребители на продукти и услуги. Предвижда се и задължението доставчиците на определени технологични решения да предоставят възможност за закупуване от друга компания на приложения или други необходими технологии, които са съвместими с тяхната технология, например достъп до различни платформи за платежни услуги. 

"Съществуването на тези онлайн големи платформи и развитието на съвременните технологии доведоха до днешния момент на бурно развитие на различни иновативни услуги и технологични решения. С тези правила, тъй като се ограничават възможността на големите играчи на пазара да злоупотребяват със своето доминиращо положение, се дава по-голяма възможност и по-лесен достъп на малките участници на пазара също да реализират своите продукти и така се дава шанс за възникване на нови и нови интересни и с потенциал да растат участници на пазара". 

Двата акта не са насочени към предотвратяване на пиратското съдържание в интернет и би трябвало компетентните органи да се заяемат с нарушенията на авторското право в киберпространството. Друго работещо решение в тази посока са новите начини за предоставяне на достъп на потребителите до авторско съдържание, без да се нарушават правата на творците, например чрез платформи, за които се плаща абонаментна такса, а авторите получават дължимото заплащане от тези платформи.  

Относно ефективността на новите правила по отношение на борбата с езика на омразата в киберпространството адв. Кръстева каза, че тепърва предстои да видим как точно ще се прилагат те. "В редица европейски държави вече функционират множество правила".

Събеседничката обясни, че в България също има законодателство, което забранява език на омразата и би трябвало при определени индикации то да се премахва, но има платформи, които запазват "максимална свобода на словото". И докато езикът на омразата е лесно да се засече в интернет пространството, то по въпроса за дезинформацията това не е така. "За дезинформацията имам сериозни резерви за успеха в това направление", но все пак е добре, че се предприемат действия в тази посока.  

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.