Правителството води относително правилна бюджетна политика, която изкуствено се превръща в проблем от опозицията, а такъв няма. Предизборната кампания вече започна и не може да се очаква никакъв експертен дебат, а само предизборно наддаване и популизъм в големи мащаби от политиците, което ще застраши бъдещия бюджет. Това каза Лидия Шулева, бивш вицепремиер и социален министър, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.
"Тази ситуация наблюдавахме в миналия парламент, пак поради поведението на "Има такъв народ", когато имаха претенции, че трябва да съставят самостоятелно правителство с безусловна подкрепа на всички останали. Не се създаде правителство, нямаше ясно управляващо мнозинство и видяхме едно предизборно наддаване в актуализацията на предишния бюджет - партиите се надпреварваха да слагат в бюджета най-различни увеличения на каквото се сетите... При задаващите се плаващи мнозинства в парламента и при внесена актуализация на бюджета, за съжаление, очаквам подобни изпълнения, които във всички случаи биха торпилирали един бъдещ бюджет. Още по-лошо, България няма да може да гласува необходимото законодателство за усвояване на парите по Плана за възстановяване и развитие. Това изпълнение на "Има такъв народ" определено ще хвърли страната в една сериоза криза."
Опозицията е нямало как да пропусне шанса да поиска вот на недоверие след напускането на един от коалиционните партньори, макар мотивите - икономическата и финансова политика на правителството - да не са особено обосновани на фона на невиждания ръст на индустриалното производство, износ и работеща икономика, каза Шулева.
"Нещата стоят сравнително добре на фона на всички кризи, които преживява България - пандемия, енергийна криза, война."
На фона на високата инфлация подобни мотиви за вот на недоверие са лесно разбираеми за обществото, каза Шулева. Подобна инфлация се наблюдаваше в страната и през 2008 г., но тогава натискът върху населението беше намален от увеличаването на заплатите. В настоящата ситуация бизнесът е предпазлив да предприема такива увеличения заради неяснотата колко и как ще продължат енергийните компенсации и тук се крие една от грешките на правителството, коментира тя.
"Ако имаше един по-дългосрочен хоризонт на тази прогноза за компенсации и бизнесът беше по-спокоен какви цени на електроенергия ще плаща в един поне средносрочен период, а не един или два месеца, можеше да се пристъпи към увеличение на заплатите, при което натискът върху населението нямаша да бъде толкова силен."
Бюджетът има капацитет за такава помощ, тъй като получава приходи от високата цена на електроенергията, но страната използва собствени или предварително закупени енергийни ресурси за производството ѝ, каза Шулева. Увеличеното индустриално производство и износ на страната са резултат на тези компенсации заради повишената конкурентоспособност.
Няма риск за финансовата стабилност на страната, особено предвид големия резерв в бюджета, натрупан заради невъзможността да се задвижат редица проекти с капиталови инвестиции. Нивото на дълг също не е проблем, като заложеното увеличение на тавана целѝ взимането на нов дълг на по-ниски лихви за по-ранното погасяване на стари задължения, смята Шулева.
Без законодателни промени европейските средства за възстановяване от пандемията ще бъдат допълнително забавени. Други държави използват фондовете вече втора година, докато България се намира в енергийна и военна криза, а все още не може да получи парите от пандемичната криза заради нестабилното си управление, обобщи Шулева.
"Партиите, които са отговорни за това поведение, и техните избиратели трябва да си дадат сметка, че това не може да продължава. България има нужда от правителство, което следва ясно определени и дефинирани цели, и не бива да бъде подлагано на всякакъв вид рекет и смяна на денвния ред... Политическата криза води до стагнация и проблеми в населението и за това имат отговорност всички, които са в парламента."
Какво се случва с пенсионната реформа и какви са ефектите от политическата криза върху бизнеса може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.