Българското общество трябва да има сериозен инструмент да отличи за какво става дума в дебата за политическия морал като в случая със Северна Македония, патриотизма и моралната гледна точка, базирана върху етническата идентичност. Разделението в обществото води до това, че различни групи разбират политическия и ценностния морал по различен начин, а лошите практики от миналото опитват да представят себе си като морално оправдана гледна точка. Може да се очаква активизация на протестите в България, за да се поддържа и развива процеса на промяна на ценностите. Културата на политическия дебат в България също регресира заради спрените процеси, като силите против промяната се опитват да упражняват контрол, драматизирайки етнически теми като Северна Македония по подобие на обясненията на Путин за нахлуването в Украйна. Това коментира гл. ас. Найден Николов, политическа психология и социално психологически тренинг в СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Опитът за контрол по един деструктивен и манипулативен начин се прави от тези сили, които са против промяната, регресирайки към тематики, които се драматизират, в които се вижда пак намесата на етническото, а ние сме една европейско базирана нация и би следвало да постигаме нещата в съгласие - това е основният момент за кризата в момента, дебатът за Северна Македония... Можем да решим сериозни проблеми, които са били трупани с години във взаимоотношенията, на базата на европейския регламент. Това е един много добър прогресивен път напред за разлика от всички опити да се регресира темата до как Живков използва тази тема, когато комунизмът беше в регрес. В момента Путин акцентира върху етническата идентичност като ключова за мотивацията си за войната в Украйна."

Трябва да бъдем чувствителни и много ясно да разграничим този тип манипулация, която обикновено е от доста тривиален характер. Това е спецификата на демократичния модел на управление - голяма част от авторитарните лидери така са стъпили във власт, предупреди Николов.

"Много дълго време в българската политика "аз-ът преобладаваше, което е типично за популистични и авторитарни модели на управление, които много лесно могат да се преобразуват в тоталитарни. Те се появяват на нивото на политическия дебат, включително и за морала, и по един демократичен начин могат авторитарно да завладеят определени структури в рамките на държавата и да анулират и самата демокрация. 

След Доналд Тръмп в САЩ и Брекзит във Великобритания много често се говори за популистично и харизматично лидерство, което много лесно преминава в авторитаризъм както в Русия с Владимир Путин, каза Николов. Този авториратен модел се свързва с национална регресия, докато лидерството на ценности - с идеята за свободни граждани и нацията като обединение на такива, добави Николов.

"Преди модела на лидерство има ценностен модел, който се променя пред очите ни... Около десетилетие имаше регрес и изоставане по отношение на ценностни промени, които настъпват в глобален мащаб. Covid кризата и войната в Украйна ускоряват този процес на необходимост от промени. Става дума за доминиране на нови типове икономика, свързана с околна среда, иновации, и нахлуването на едно ново поколение, което не беше политически представено в рамките на това десетилетие в България... В този смисъл има два типа лидерство - ориентирано към миналото и ориентирано към бъдещето - и това е сблъсъка, който наблюдаваме в момента. Лидерството, което е ориентирано към миналото, е свързано със старите форми на икономика, а иновативното лидерство е свързано с иновации, преодоляване на особено тежките и злокобни зависимости, които България имаше в рамките на нейните традиционни контакти, които видимо са предизвикани и трябва да бъдат променени."

Ако се цели конструктивна промяна, реториката на политиците може да говори за границите на компромиса при по-голямото сближаване на отделните държави в рамките на ЕС.

"От другата страна компромиси се търсят във факта, че каквато и да е конструкцията, тя ще удовлетвори определени архаични потребности, които вече са били факт в българското политическо поведение. Например тези енергийни зависимости, които са традиционни за България и които бяха осигурени като инфраструктура това десетилетие."

В първия случай може да се говори за конструктивна манипулация на обществото, но лидерите на промяната имаха трудности с комуникацията си, каза Николов. "По-лесно разбираема е една консервативна пропаганда, свързана с традиционни ценности... Нуждата от промени налагат нов тип комуникация."

Какво означава предателство в политиката и каква роля са играли компроматите в България може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.