Повече инвестиции в инфраструктурата и за засилване на реформите в съдебната система щяха да имат повече дългосрочни позитивни ефекти върху икономиката и нямаше да са толкова проинфлационни като заложените мерки в актуализацията на бюджета. Не можеше да се мине само с преразпределяне на излишъци и без актуализация, тъй като тя беше замислена още при предлагането му, а и се натрупаха много фактори - войната в Украйна, повишаващи се цени на енергията и инфлацията - които изискват промяна на цялостната бюджетна рамка. Това каза Тодор Галев, директор по научната дейност в Центъра за изследване на демокрацията, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"Няма ги политиките, които трябваше да залегнат в рамките на актуализацията, включително ключови за това правителство като антикорупционната политика, реформата на съдебната система - всичко това липсва, като че ли остана да се изпълнява с европейските средства по Плана за възстановяване и развитие."
В момента средствата ще се насочат към антикризисни мерки, което е разбираемо с оглед структурата на коалицията и желанието на всяка партия да предложи свои мерки в социалната сфера, за да привлече избирателите.
"Ако коалицията беше по-стабилна, вероятно щяха да бъдат по-малко антикризисните мерки като част от предвидената актуализация на бюджета."
От макроикономическа точка това означава повече харчене, тъй като тези средства ще се влеят в потреблението и ще имат проинфлационен ефект, каза Галев
Според Галев има големи неизвестни какво ще се случи през следващите шест месеца с оглед продължаващия ръст на цените на енергийните ресурси и възможни нови затваряния заради коронавируса през есента. Инфлацията може да доведе до обща икономическа криза, но БВП расте с над 4% за първото тримесечие по данни на НСИ и дефицитът се запазва на настоящите нива, благодарение на очаквания ръст.
По-големи инвестиции в инфраструкрутно строителство нямаше да имат негативен ефект върху инфлацията, но и такива не са силно застъпени в актуализацията. Запитан дали се е повишила прозрачността при инфраструктурните проекти, Галев каза, че има отделни действия при отделни случаи като промени в Агенцията по обществените поръчки, но "поне в публичното пространство няма достатъчно информация, която да покаже, че са се променили структурни елементи в начина на изразходване на публичния ресурс".
Замразяване на поддръжката и ремонта на проблемни участъци по пътищата може да доведе и до политически трусове, ако се случат сериозни произшествия, предупреди Галев и добави, че такива средства би трябвало да се насочат и към други проблемни сектори като язовирите, които се нуждаят от големи ресурси, а са и особено важни в настоящата енергийна ситуация.
В коментар за различните мерки като свалянето на ДДС за хляба и компенсациите за гориво, Галев заяви, че такива мерки не подкрепят специфично наистина нуждаещите се и уязвими групи от населението.
Засилва се тенденцията за увеличаване на държавния дълг като в актуализацията се предвижда максимален размер до 10.3 млрд. лева за тази година, което е с 3 млрд. лева повече от сегашния. Макар на фона на покачващите се лихви, изглежда разумно да се вземе нов дълг сега, не може да се предвиди как ще реагират пазарите и централните банки в ситуация на повишена несигурност, каза Галев. Според него това в "никакъв случай" няма да подпомогне влизането на България в еврозоната, но ако сегашното и бъдещи правителства провеждат желани от ЕС реформи за върховенство на закона и защита на конкуренцията, подобни действия може да имат положителен ефект върху процедурата въпреки недостатъчно добри икономически данни.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.