Подкрепяме антикризисните мерки, но ни притесняват хоризонталните такива. Това каза Милена Ангелова, главен секретар на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.
"В проекта за актуализация на държавния бюджет не виждаме реформите, които бяха записани в коалиционното споразумение и бяха обещани да се случат именно в тази ревизия. Разбираме, че войната в Украйна, инфлацията, новите макроикономически и геополитически реалности променят параментрите, включително и макроикономическите на бюджета, но именно в такива времена следва да се направят някои непопулярни, но важни реформи".
Не виждаме и ресурса, който ни беше обещан и договорен, за да се компенсират свръхвисоките цени на електрическата енергия. ЕК дава възможност източник на токова финансиране да бъдат свръхпечалбите на енергопроизвеждащите фирми, каза още гостенката. "Друго, което ни притеснява, е, че икономията в бюджета на НЗОК, която идва от факта, че Covid пандемията най-после отстъпва и няма допълнителни плащания за медицински персонал, вместо да бъдат отнесени към превенция на заболявания, отново потъват в черната дупка на здравеопазването, което остава нереформирано".
Третата основна забележка на асоциацията е непрекъснатото увеличаване на минималната пенсия. "Считаме, че хоризонтално увеличане на минималната пенсия разкъсва връзката между осигурителния минимум, осигурителния стаж и това, което се получава след пенсиониране. Бедните пенсионери трябва да бъдат подкрепяни през системата за социално подпомагане, а не посредством хоризонтално увеличаване на пенсии".
Относно предоженията на АИКБ за актуализацията на бюджета гостенката каза, че “първите пет най-важни мерки са за компенсиране на индустрията за свръхвисоките и несвързани с никакви пазарни разходи цени на електрическата енергия”.
“В момента ножицата между производствената инфлация, която е 40% и на потребителските цени, която е 14% е огромна и е като бомба със закъснител - всеки момент ще избухне. Ние от повече от година предупреждаваме, че ако не се компенсират тези свръхцени, които не се дължат на пазарни процеси, а на геополитически такива, ще се генерира инфлационен натиск, който вече се генерира и ще се убие конкурентоспособността на българската индустрия. В същото време свръхпечалбите на енергопроизводителите са огромни и от тях спокойно може да се генерира ресурс”.
За антикризисните мерки събеседничката каза, че например “компенсирането на крайните потребители на горива, без значение на техния доход е мярка, която разширява изключително много обхвата на бенефициентите и харчи ресурс, с който би могло да се подпомогне нуждаещото се население”.
“Вместо това могат да се направят ваучери, с които да се подпомогне наистина нуждаещото се население. Може да се компенсира енергия, горива, а може да се компенсират и стоки от първа необходимост”.
Ангелова заяви категорично: “Но не считаме, че един такъв диалог, който е съвсем нормален, когато се правят важни реформи, е причина някой да напуска управляващата коалиция, да предизвиква политическа криза и вместо да се вземат отговорни решения да се тласка страната към нови избори при условие, че в момента имаме съвсем други важни въпроси за решаване, като това как да се справим с инфлацията и как да запазим конкурентоспособността на българската икономика, за да генерира тя приходи в държавния бюджет и да дава устойчиви работни места”.
"Трябва да се даде възможност за предвидимост на компенсирането на електроенергията, за да се запази конкурентоспособността на българската икономкиа. Въпреки че такива компенсации са договорени, то до момента не е ясен механизма и ясната формула за компенсация".
Исканията за конкретни ангажименти са не само на АИКБ, но и на всички български работодатели, подкрепени и от синдикатите, защото "това е пътят да се измъкнем от кризата и да запазим своята конкурентоспособност - компенсиране на свръхвисоките нива на електрическа енергия посредством взимане от печалбата на електропроизводителните предприятия чрез специален данък, който и ЕК ни дава възможност да наложим. Нужна е ясна предвидимост каква част от тази свръхвисока цена ще бъде компенсирана", заяви Ангелова.
Как ще се определя минималната работна заплата в ЕС и в България? Какъв механизъм за мониторинг за равнището на минималната работна заплата да очакваме? Каква е европейската преропъка на ЕК за повишаване на покритието на колективните трудови договори? Какъв е механизмът за повишаване на работните заплати? Какъв е напредъкът по отношение на стремежа за постигане на равенство между половете в упралението на компаниите в рамките на Европейския съюз? Какво е постигнатото съгласие, кога може да влезе в сила и за кои компании ще важи?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.