Интересът на розопроизводителите към биологично произведените масла расте. Международните пазари го изискват и ако не се предлагат масла с ниско съдържание на пестициди, пазарът ще изхвърли българските розопроизводители. Най-голямото предизвикателство пред розопроизводството е липсата на работна ръка. Във всяка една градина се работи с 40-50% от необходимите хора и навсякъде има загуби на цвят. На този етап няма нужда от промени в Закона за маслодайната роза. Това каза Христо Николов, председател на Националната асоциация на розопроизводителите, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Роселина Петкова.

Освен неподходящите климатични условия по време на розобера тази година едно от сериозните предизвикателства е липсата на работна ръка. Около 30 000 работници са нужни за прибиране на реколтата, като в момента има не повече от 15 000 работници. Причината е в неатрактивното заплащане. В Западна Европа се предлагат в пъти по-добро заплащане, въпреки че в България на работниците се заплаща 50% от продажната цена на розовия цвят, заяви Николов.

Агропроизводителите загубиха сериозен процент от приходите си през последните години и се пропускат множество важни, задължителни агротехнически и защитни мероприятия, добави той. По думите му в разгара на кампанията цената за килограм конвенционален цвят е около 2,50 лв. без ДДС, а тя трябва да бъде значително по-висока. "Защото плащаме 1,20 на работниците, като поемаме върху тази цена цялата осигурителна и данъчна тежест, имаме и транспортни разходи. Преките и непреки разходи надхвърлят 1,70 лв. При тези цени на много места роботим на себестойност и под себестойност, което предполага да се върви все по-надолу по спиралата за намаляване на грижите и занемаряване на насажденията". 

Помощите, които се предвиждат за бранша, са свъзани със загубите по време на пандемията, каза събеседникът. Той обясни, че тези около 5 млн. лв. са за покриване на загубите от миналата година и нямат отношение към настоящите загуби. Гостът потвърди, че те ще компенсират зауби и пропуснати ползи и ще помогнат на стопаните.

"Средствата не са достатъчни, но ще дадат възможност на фермерите да се погрижат за градините си, ако ги използват по предназначение. Държавата дава сериозни средства на стопаните и догодина можем да разчитаме на добра реколта и да се борим за добра цена за работниците. Ако не се използват парите за торове и грижа, догодина ще е по-силно предизвикателството".

На този етап няма нужда от промени в Закона за маслодайната роза, категоричен бе гостът. “Това е някакво популистко, политическо говорене”. В закона има две слабости, но те не са в текстове на закона, а касаят неизпълнени ангажименти от страна на държвата. За сега, например, регистъра на розопроизводителите още не е публичен и не е в електронен вид. Другата слабост е в контрола. "Като цяло законът дава ефект". 

"Има национална програма за подпомагане на разходите за защитни мероприятия и в момента намаляваме и свеждаме до минимум употребата на пестициди в розовите насаждения. Външните пазари принуждават розопроизводителите да вървят към биологично земеделие. Българските производители ще бъдат изхвърлени от пазара, ако не се предлагат масла с ниско съдържание на пестициди. Конвенционалното земеделие все повече отстъпва пред биологичното, но държавата не дава достатъчно стимули, за да се върви в тази посока".

Запазването на традициите е единственото което ни държи, защото в момента е икономически необосновано да се занимаваш с розопроизвоство, заяви Христо Николов. 

Как иновациите навлизат в розопроизводството и защо малките стопанства не могат да се възползват в пълен мащаб от технологичния напредък? Кои са пазарите, на които се реализира българската продукция? Има ли подценени международни пазари и кои са те? Как войната се отразява на бранша? Защо е нужна национална стратегия за развитие на розопроизводството в България? 

Вижте целия коментар във видеото. 

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.