В България има много млади изследователи с иновативни идеи, но е изключително важно да има комуникация с бизнеса, за да могат идеите им да се приложат на практика. Това коментира Вадим Рошманов, председател на Асоциацията на младите учени в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Роселина Петкова.

„Едно от най-големите предизвикателство е трансферът на иновации – как теоретичните идеи на учените да се реализират, как бизнесът да повярва в тях. Това е изключително важно. Знаете, че понякога това отнема 5-6 години. Това е загубено време както за бизнеса, така и за младия изследовател. Тук се получава една пропаст и страх между младите учени как да подходят и да реализират идеите си, получава се разрив с бизнеса“, казва той.

Според него бизнесът е отворен към младите изследователи и ги подкрепя, но „те трябва да са смели, да съберат екип и да отстояват своите идеи“. По негови думи в западни страни винаги една теория или научно-изследователски проект работи в синхрон с бизнеса още в самото си начало.“Тук много често младите изследователи работят върху статиите без подкрепа от бизнеса, защото гонят допълнителните добавени точки от самите статии, но те трябва да търсят връзката и с бизнеса“ смята той.

Рошманов спомена редица положителни примери и успехи от научно-изследователската дейност на младите учени в България.

„Имаме в работната програма включена рубрика „Посланици на добрия пример“. Имаме човек в Пловдив, който е създал фирма за еко и био-разградими опаковки. Млад учен се включи със своя идея за принтиране на 100% анатомични черепи на 3D принтер и много студенти и учени  в страната се обучават по тези черепи. В Русе представиха прототип на земеделски автономен робот, който е проектиран за торене на земеделски култури. Има много успешни примери от цялата страна“, разказва Рошманов.

След поредицата срещи с млади учени в страната, асоциацията е създала база данни с научни кадри във всеки град. „Ние поехме ангажимент да създадем един форум, за да могат тези млади хора да бъдат включени в тази платформа и да могат да обменят идеи, да се срещнат със стартъпи и да водят дискусии“, каза той.

„Учените трябва да бъдат отворени към комуникация. Ние забелязахме, че още през 2019г. този научно изследователски потенциал е разпокъсан, не се комуникира. Хората от институтите не се познават ако не се срещнат на форум. Пандемията също повлия на разпокъсаната комуникация. Нашата цел е да провокираме тази комуникация, защото това ще доведе до повече иновации“, убеден е той.

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.