Намаляване на инфлацията в България до ниските нива в еврозоната и конвергенция на националните доходи с тези в Европа са ключовите дългосрочни ползи от приемането на еврото в страната. От абсолютно всички гледни точки присъединяването на България към еврозоната ще действа като антикризисна мярка. Това коментира Красимир Катев, управляващ партньор в "Делта кепитъл инвестмънтс" и бивш зам.-министър на финансите, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"Има геополитическа необходимост присъединяването към еврозоната да бъде изведено като национален приоритет. В тази геополитическа среда на несигурност и заплаха от изток и войната в Украйна да принадлежиш към клуба на богатите е пълноценно и чрез възприемане на тяхната валута е много силен знак."
Влизането в еврозоната неминуемо ще повиши кредитния рейтинг на България и ще й осигури достъп до спасителните линии на ЕЦБ по време на кризи, добави Катев.
Най-проблематично за България е дали ще може да изпълни инфлационните критерии, но може да действа по подобие на Хърватия и да поиска изключение от тях, каза Катев, като предвиди ендоцифрено ниво на инфлацията в страната до края на годината.
"Хърватия се присъединява една година преди нас - много умело успяха да вземат изключение от инфлационния критерий... Притеснява ме следващата година - в еврозоната се очаква драстичен спад на инфлацията до около 3.5% и се съмнявам дали ще можем да покрием инфлационния критерий. Би бил много удачен ход да поискаме изключение заради войната и еднократни фактори. Трябва със сигурност да знаем, че приемането на еврото от 1 януари 2024 г. ще стане факт - и това ще бъде една допълнителна антикризисна мярка."
Не може да има притеснения за сериозен ръст на инфлацията след приемането на еврото - наблюдаваното увеличение в новоприсъединили се членове като балтийските държави е било около 0.3% - 0.4%, каза Катев. Според него присъединяването ще се случи при настоящия курс лев/евро.
Правителството може успешно да се възползва от ситуацията със сравнително добрата доходност на дълга на страната като емитира нов външен дълг в евро и долари по-късно през годината.
"Рисковата премия, която България плаща над германските държавни ценни книжа, е около 80 базисни пункта, което е доста прилично - при Италия същата премия вече е около 2%."
Макроикономическата ситуация в страната Катев определи като "много стабилна", а фискалната политика на правителството - като "по-скоро разумна", въпреки критиките за увеличен дефицит от около 5% заради закъснелите помощи за бизнеса за справяне с последиците от пандемията.
Средствата вероятно ще се използват и за краткосрочни мерки като социални разходи, така и за дългосрочни инфраструктурни проекти с постепенно увеличение на инвестициите в последните, каза Катев, цитирайки последната средносрочна прогноза на Министерството на финансите.
"Управляващите залагат, че ще могат прозрачно, бързо и ефективно да усвоят средства и по Плана за възстановяване, и чрез прозрачни инвестиции в инфраструктурата да стимулират допълнително икономическия растеж."
В коментар за промяната на монетарните политики на централните банки в борбата им с инфлацията, Катев прогнозира, че данните за април може да покажат преминаване на пика на повишаване на цените в САЩ. Най-вероятно лихвеният процент в САЩ ще достигне 3.25% - 3.5% до края на годината, а очакванията са и ЕЦБ да завърши годината с лихвени нива от 1.25% - 1.5%.
Пазарите са калкулирали 40%-50% риск от рецесия в САЩ или растеж близо до нулата, като може да се очакват допълнителни 10%-15% спад в цените на акциите при сегашното разпродаване, каза Катев.
Какво още се случва на капиталовите пазари и как войната ще се отрази на съперничеството между Китай и САЩ може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.