Войната в Украйна и затягането на монетарните политики на централните банки няма да имат съществен ефект върху перспективите на България за членство в еврозоната. Много по-голямо влияние може да има потенциално спукване на жилищния балон в страната и последващо влошаване на ситуацията в банковия сектор заради ръст на лошите кредити. БНБ трябва да започне анти-инфлационна политика с леко увеличение на лихвите, за да успокои кредитния пазар, и да ревалвира лева. Това коментира проф. Красимир Петров, доктор на икономическите науки от Ohio State University, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
Според Петров голяма част от инфлационните проблеми на България са породени от връзката с монетарната политика на еврото.
"Няма такива мерки и не съм наясно какви мерки може да има", отговори Петров на въпрос какви анти-инфлационни стъпки може да предприеме България срещу нарастващото поскъпване на стоки и услуги с общо 12.4% на годишна база към края на март 2022 г.
"Намаляването на данъци и акцизи за горивата ще облекчи проблема, но няма да го реши, ако бъде финансирано с увеличение на бюджетния дефицит... За да укротим инфлацията в България, основното решение е БНБ да започне да затяга малко, да ревалвираме лева, за да се спасим от тежкото бреме на еврото."
Повишение на лихвите от страна на БНБ ще укроти банковия кредит в страната, след като за първото тримесечие на 2022 г. търговските банки са "напомпили безумните 4 млрд. лева кредити - това е маслото в огъня на инфлацията", каза Петров.
"Проблемът не е в това кога точно и как, а дали изобщо има смисъл", коментира Петров перспективите на България за влизане в еврозоната.
"Монетарната политика на еврото е изключително лоша и слаба - класическа монетарна политика на бананова република. През 2014 г. ЕЦБ е имала баланс от малко над 2 трилиона, в момента гоним 9 трилиона; само за последните две години ЕЦБ е удвоило своя баланс."
Повечето големи централни банки започнаха процеса на вдигане на лихвите, като само ЕЦБ продължава да ги поддържа на отрицателно ниво, каза Петров. Еврото продължава да се обезценява спрямо долара и е изключително слаба валута спрямо почти всички други, като "парадоксално е доста по-нестабилна валута спрямо руската рубла през последните две-три години", въпреки по-голямото обезценяване на рублата спрямо долара за последното десетилетие.
Слабото евро дава конкурентно предимство на износителите от еврозоната, но ощетява потребителите с по-високи цени за петрол, храни, торове, коментира Петров.
В настоящата ситуация активи като жилища, акции и облигации са "ужасно" надценени, така че най-добра защита от инфлацията предлагат потребителски стоки, както и класически суровини като петрол, храни, злато и сребро, смята Петров.
"Не защото златото е добра инвестиция, а защото всички останали са лоши, свръхнадценени и неадекватни на този период."
Проф. Петров ще е лектор в панела "Пътят на България към еврото“ на банковата конференция Banking Today, която се организира от водещия икономически сайт Investor.bg, част от Investor Media Group.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.