България може да се превърне в обучителен център за медицински сестри от Индия, които да запълнят празнината в сектора в страната, но и в цяла Европа, особено след пандемията от коронавирус. Групата на трайно безработните българи има огромен потенциал, но не всеки има желание да се включи на пазара на труда или може да бъде привлечен от работодателите с атрактивно и интересно за тях предложение. Това коментира Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"Можем да привличаме чужди студенти, които да учат в България за медицински сестри... Да се изпращат от Индия хора, които искат да бъдат обучени в България, стоят тук колкото е необходимо за обучението, създават стойност в България, след това ги изпращаме, където ги търсят."
Чрез подобна програма ще могат да се развият и образователни програми в други сектори като преподаването на чужди езици, добави Василева. В момента текат разговори с Министерството на образованието и е много важно медицинските институти да заявят своя капацитет.
"Част от тях биха останали в България, а по този начин може да намалее и част от вълната от икономически бежанци."
Много работодатели са се надявали на потенциала на украинските бежанци - около 590 за назначените на работа украински граждани след началото на войната, но работодатели споделят, че те много бързо сменят работните си места. Не трябва да забравяме, че това не са икономически бежанци, а хора, които в по-голямата си част възнамеряват да се приберат в родината си, каза Василева.
"Не би трябвало да разчитаме на украинците като потенциал, освен ако те нямат желание да дойдат в България, трябва да търсим потенциал от трети страни и страни в Азия като Виетнам, Бангладеш, Индия."
Според Василева работодателите трябва да превъзмогнат страха си, че по-възрастните българи не могат лесно и бързо да бъдат преквалифицирани, за да се включат в работния процес, и да предлагат например 4-дневни работни седмици и по-разнообразни работни процеси на по-младите.
"Трябва така да нагодим работодателските очаквания, че да се срещнат - в противен случай ще извлечем някакъв процент хора от тези възрастови групи, но няма да се справим само с хора от България."
Според Василева служителите в бюрата по труда, заети с процеса, също ще трябва да възприемат нови практики, за да окуражат трайно безработните лица.
В коментар за незаетите сред етническите малцинства, Василева, заяви, че работодателите трябва да превъзмогнат недоверието си към тези социални прослойки.
"Това е абсолютна дискриминация и трябва да мислим как да преодолеем тези неща, защото това е доста сериозна пречка."
От началото на 2022 г. има сериозно раздвижване в желанието на работодателите да назначават хора, но акцентът на пазара на труда остава в липсата на кадри. Заетостта се вдига и компаниите се борят за кадри, което води до увеличаване на цената на труда.
"Миналата година увеличението на заплатите беше между 10% и 15%. Тази година, имайки предвид инфлацията и липсата на кадра, няма да се учудя - ако не се вземат сериозни мерки и не се влеят свежи попълнения на кадри - [увеличението] може да порасне и повече."
Какви са добрите практики за привличане на трайно безработни, как трябва да се подходи към различните групи, и могат ли да работодателите да им предложат адекватни работни места може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.