Заемането на определен пост в държавата предполага, че имаш ясна визия, план за изпълнение, екип. Обяснението, че бордът на БДЖ е сменен два пъти, защото не изпълнява задачите означава, че и този, който им ги поставя, не знае какво иска или не може да подбере екипа си. Управлението на транспорта, свързано с инфраструктура и цялостните процеси, не е лесно. Моделът, който се налага в България, че когато човек, имайки успешен бизнес, може да управлява всичко, води до това нещо. Това каза проф. Симеон Ананиев от Асоциацията на предприятията в железопътния транспорт в предаването „Бизнес старт” с водещ Живка Попатанасова.
Никой от бранша не вярва, че реформата за БДЖ е правилно построена и ще се реализира, по-скоро ще дойдат следващите реформатори.
Желанието да се постигне ефект за два-три месеца е много нереалистично и показва непознаване на транспорта и транспортните процеси.
Трябва да се тръгне отдолу нагоре, от какво има нужда нашата държава. Съмнявам се, че имаме нужда от високоскоростен влак до морето. Имаме нужда от магистрала и изграждането на цялостна мрежа, която да е свързана с железниците, с гарите.
„Транспортът е едно цяло”.
Ако няма постоянен мониторинг и отчет за състоянието на пътищата, ще имаме още по-големи трудности в цялостната дейност в сектора, подчерта събеседникът.
Националният план за възстановяване и устойчивост акцентира само върху железопътния превоз. Многократно настоявахме автомобилният транспорт да бъде включен, но това не се случи. Същото е положението и що се отнася до Оперативна програма „Транспорт”, която е към министерството на транспорта и тя също не е отворена към лицензирани автобусни и товарни превозвачи. Това каза Димитър Димитров от Камарата на автомобилните превозвачи в България.
„Най-абсурдният отговор е, че изключително трудно се администрира подобна мярка и министерството на транспорта няма опит”.
„Липсата на капацитет за реализиране на мярката е абсурдно като оправдание”.
Амбициите на министерството на транспорта са големи и определено са много напред във времето. Въпросът какво правим тук и сега няма отговор.
Няма ясна и целенасочена политика накъде вървим. След пандемията от Covid и с оглед ситуацията в Украйна автомобилният транспорт – както превозът на пътници, така и превозът на товари, е в изключително тежко състояние. Към това се прибавя и цената на горивата, които са основен разход за транспортните фирми.
„Редица европейски държави изляха стотици милиони евро в подкрепа”, подчерта Димитров.
Като пълно безумие определи Димитров намерението второкласните пътища да влязат в обхвата на ТОЛ системата от 1 юли.
„Подобно увеличение на цените три пъти и нагоре в сегашната ситуация и то в рамките на два месеца е крайно недопустимо. Ние с една крачка стигаме цените в Германия. Това ще удари изключително бедни краища в България, където се извършват изцяло вътрешни превози, там няма транзитен трафик. Логиката е, че трябва да се обхване транзитният трафик, който се плаща скъпо и вътрешният да не се товари”.
Кои са необходимите структурни промени в транспортния сектор? Кога България ще разполага с успешно функционираща национална транспортна схема? Кога ще са факт свързаността и комуникацията в цялата транспортна верига? Какви са предизвикателствата пред автомобилния транспорт в България?
Вижте целия разговор във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” може да гледате тук.