В България административната тежест и административните изисквания са толкова високи, че забавят всеки един вид строителство, включително и инфраструктурното. Това каза Мирослав Мазнев, бивш зам.-министър на регионалното развитие, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
"Не е справедливо да се дава предимство на един или друг вид строителство, защото инфраструктурата спомага за икономическите проекти от типа сградно строителство. Нека ускоряваме всичко. Нека да се оттегли административната тежест, за да се даде възможност за бърза реализация на инвестиционни намерения. Структурата на социализма е запазена в тази административна форма. Много административни единици са натоварени с тежести, които не подхождат на пазарния принцип на икономическото развитие на отделните икономически структури".
Държавата през последните години е абдикирала от сектор строителство, категоричен бе Мазнев. По думите му дейността от възникването на инвестиционното намерение до реализацията е един сложен процес и той не трябва бъде допълнително усложняван с ненужни стъпки. Развитието на инфраструктурата е част от икономическото развитие и го стимулира.
Причините за бавното инфраструктурно строителство в България са много, подчерта бившият заместник-министър. "В интерактивната карта се вижда добро начинание, за да бъде по-ясно представено какви са намеренията, но за жалост авторството е на двама души - един съветник на министъра и един заместник-министър, а би трябвало да е ясно кои са колективите, органите и политиката, която застава зад това предложение".
Добре е, че е обърнато внимание на комплексното развитие на транспорта - железопътен, воден, заедно с пътната инфраструктура това са елементите, които са в основата на доброто икономическо развитие, отбеляза събеседникът. "Осмислянето обаче е с хоризонт 2030 година", който е много кратък и не предполага всички елементи на строителния процес.
Процесите се бавят изключително много от "абсолютно неоснователни обжалвания" и трябва да се вземат мерки, преди всичко чрез финансови санкции - ако бъде подадена жалба, която да бъде отхвърлена, то тогава жалбоподателят да понася чувствителна глоба. Това, по думите на госта, ще накара обжалващите без основание, които го правят само с цел протакане или по други нерационални причини, да се замислят дали ще предприемат подобни стъпки и ще се избегне ненужно забавяне.
"За последните 10 години (справката ми е от преди две години) обжалвания към Министерството на околната среда на обекти с национално значение са забавени неоснователно [сумарно - бел.ред.] с 32 години".
Крайно време е правителството да обмисли мерки, които да прекъснат тази върволица от жалби, които неоснователно забавят процесите, каза Мазнев.
"Инхаус поръчката е изкривяване на пазарната икономика", каза гостът. По думите му "това се прави в редки случаи, за да могат държавни структури, които имат съответния капацитет, по-леко да бъдат класирани в строителството", но всичко се прави "в интерес на обществото". "При нас обаче инхаус поръчките, които се направиха са с цел заобикаляне на закона".
"Проблем досега беше, че търговете наистина не се печелеха, а се даваха. Единици бяха тези търгове, които се печелеха от най-добрия. Това е цялостна концепция за управление на инвестиционен процес".
Когато една система не работи с обективни показатели, а обектите се раздават със способи извън законовите рамки, как да говорим за достъп на случайни строители. Обектите се пускат на огромни стойности и малките фирми, колкото и да се правят сдружения и консорциуми, те не могат да бъдат икономически конкурентоспособни. Големите фирми поемат тези обекти, но не строят те, а подизпълнители, обясни събеседникът. "Тук е големият проблем на строителството - взаимоотношението между главен изпълнител и подизпълнители. Имаме обекти, на които подизпълнителят работи на с пъти по-ниска цена от цената, на която е взет от главния изпълнител".
"Българските строители натрупаха голям капацитет, но за съжаление неравнопоставеността на всички фирми в участието в строителния процес не позволява този капацитет да се използва правилно. Трябва да се обърне внимание на реалните изпълнители на обектите. Това са подизпълнителите, а в последните години те дори не фигурират като "подизпълнители", а като "доставчици на материали", което е едно изкривяване".
До 2030 година основният магистрален пръстен на България, което означава строителство на още около 300-400 км. магистрали, може да се завърши само "ако компетентно се управлява този процес" и не се правят "трудно обясними спирания, забавяния на плащания", заключи Мазнев.
Какъв трябва да бъде ангажимента на проектанта, на строителя и на администрацията в строителния процес, за да бъде добре работещ той и проектите да бъдат ускорени? Защо България изостава с темпа на своето развитие по отношение на инфраструктурното строителство? Изземва ли Парламента функции на изпълнителната власт? Могат ли чуждестранни строители да се включат активно в строителството на българска инфраструктура и ефективно ли е подобно решение?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.