Русия обяви, че е превела дължимите 117 млн. долара по външните си облигации, но все още няма информация дали инвеститорите са получили средствата. Все още е рано да се говори за дефолт, подобен на този през 1998 г., тъй като в случай на неплащане започва да тече и 30-дневен гратисен период, обясни Развигор Христов, инвестиционен консултант в ПОД "Бъдеще", в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.
"Ситуацията е по-различна от преди 24 години - в момента Русия има желание да си плати облигационния заем и дори казват, че са превели тези пари в сряда. Все още няма информация дали самите инвеститори са успели да ги получат."
Външният дълг на страната - около 40 млрд. долара - е малък на фона на дълговите пазари, а и като част от БВП. Отделно руските големи компании имат задължения от още около 100 млрд. долара, каза Христов.
"Русия би могла да изпълни тези задължения... Рискът за Русия е да загуби малкото спечелено доверие на пазарите да издава външни облигации. Това може и да една от причините за санкциите - да се намали доверието към Русия да изпълнява задълженията си."
Американските фондове и евопейски банки ще претърпят загуби при евентуален фалит, но на фона на трилионите долари дългов пазар, те няма да се отразят толкова негативно.
"Страшен е ефектът, че Русия по различни технически причини ще загуби доверието на пазарите", каза Христов и добави, че няма сериозна опасност това недоверие да се прехвърли на световните пазари, които до голяма степен вече са калкулирали риска.
Притесненията около дълга на Русия все пак са се отразили и на по-широкия дългов пазар, където цените на ДЦК са спаднали значително, макар и да има съживяване в последните дни, каза Христов.
Ефектите на санкциите върху БВП на страната са трудни за прогнозиране, особено с оглед срива на рублата, но високите цени на енергийните ресурси, които са основен бюджетен приход, могат да помогнат на страната, ако Москва успее да намери на кой да ги продава, каза Христов. Според него Русия може да се надява на Китай като пазар поне за суровия си петрол.
Евентуално свързване с банковата система на Китай и Индия може да помогне за предпазване на руските банки. Банковата система в страната е до голяма степен затворена за западния свят, макар да има възможности за плащания за доставки на природен газ и петрол.
Конфликтът може да помогне на китайския юан да настигне нивата на долара като резервна валута и да увеличи търговския обмен във валута, различна от долара и еврото, особено ако Русия се концентрира върху китайския пазар. В конкретната ситуация еврото страда заради близоста си до конфликта и Русия.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.