Факт е, че към момента подготовката на земеделските площи в Украйна сериозно изостава. Докато се прибирах от Украйна преди дни, не забелязах активност на техните земеделски площи. Производителите не бяха влизали за подхранване на есенните посеви и не бяха подготвили почвите за слънчоглед. Президентът Володимир Зеленски вече издаде указ, с който освободи земеделските производители от мобилизация, за да могат те да се съсредоточат върху посевите и възможността да засеят, но доколко това е възможно под ракетен обстрел тепърва ще видим. Това каза Борислав Петков, земеделски производител и бивш председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

Пшеница от Украйна няма откъде да бъде изнесена в момента, защото пристанищата са под обстрел, посочи Петков, който се завърна от Киев преди дни.  Износът може да продължи с влакови композиции, защото Украйна има доста запаси от пшеница, но смятам, че това няма да стане, докато няма сигурност, че ще има примирие. В Украйна вече е настъпила хуманитарна криза и тя трябва да бъде преодоляна по някакъв начин, подчерта събеседникът.

Египет, Индонезия, Бангладеш, Пакистан, Турция, Мароко и Тунис са сред най-големите купувачи на украинска пшеница. България и Румъния биха могли да заместят частично Украйна на пазара на пшеница от Черноморския басейн  с количествата, с които разполагат. България има определено количество пшеница в складовете, но възможностите за износ може да бъдат ограничени, ако държавата направи интервенция и закупи пшеница, с която да гарантира вътрешното потребление до реколта 2023. Става въпрос за покупка на значително количество – около 1,5 млн. тона, обясни Петков.

„Тежки са решенията, които предстои да вземе българското правителство, но държавна интервенция на пазара на пшеница не е лишена от логика”.

Българската държава е правила интервенция на този пазар от 2003г. до 2008-2009 година няколко пъти с различни цели, но никога не е било в условия на война. Тогава са правени интервенции заради цената, имаше и деблокиране на държавния резерв, припомни гостът.

В момента целта е осигуряване на продоволствената сигурност на държавата, въпреки че държавният резерв по закон би следвало да подсигури такава за определен период.

„Би следвало в складовете на държавния резерв да има количество, достатъчно за 60 дни. Виждаме, че в случая презапасяването ще е за близо година и половина”.

Винаги можем да продадем тази пшеница впоследствие, но по-важното тук е механизмът, по който държавата ще се намеси на пазара. Той не е обявен и има много въпросителни. Не е ясно къде ще се съхранява пшеницата, дали имаме толкова наличност, защото може голяма част от нея вече да е договорена и продадена. По актуалните справки има налични около 3-3,5 милиона тона, но това, че е на съхранение в България, не значи, че пшеницата е българска. Наред с тази интервенция с покупката на пшеница, много сериозно държавата трябва да помисли и за това, че в момента има вакуум за пазара за азотни торове. Цената се качва главоломно  - 1500-1600 лева на тон. Такава цена не е имало никога. Миналата година по това време цената беше около 300-350 лева.

Свидетели сме, че в последните дни и други държави прибегнаха към този механизъм - Унгария и Аржентина също ограничиха износа на пшеница. Възможно е тези мерки да взривят пазара на пшеница  - още повече, ако войната продължава и кризата между Русия и Украйна – които държат 30% от пазара на пшеница, се задълбочава.

Украйна е най-големият производител на слънчоглед в света и най-големият износител на слънчогледово олио. Ако сеитбата на предвидените площи там се провали в следващите 20-30 дни, това ще доведе до дефицит на пазара. Тогава обаче българските земеделски производители може да се възползват и при добра реколта от слънчоглед да заемат тази ниша на пазара.  

„При всички положения земеделските производители от България ще увеличат площите със слънчоглед през тази година, тъй като на места има и доста пропаднали площи със засята рапица”, прогнозира Петков.

Как конфликтът в Украйна се отразява на пазара на зърно? Ще има ли недостиг на пшеница и кои страни ще бъдат засегнати? Нарушена търговия, скъпи торове и слабо предлагане - заформя ли се "перфектната буря" на зърнения пазар?

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на „Бизнес старт” гледайте  тук.