Има няколко големи събития в историята ни, но те отстъпват на събитието, довело до раждането на нова България. Няма друга по-подходяща дата от 3 март за национален празник на България. Тази дата е избрана веднага след Освобождението. Тя е важна, защото на нея съвременна България е възкръснала от небитието. Не Путин и сегашните руснаци са освободили страната ни. В т.нар. руска армия всъщност има финландци, украинци и различни други народности и националности, които са влизали в състава на Руската империя. Не са само руснаците, които са лели кръвта си за нашата свобода. Това каза професор Христо Матанов, историк и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

„Съединението също е голяма дата в българската история, но това е частично национално обединение. Идеята е била да се продължи с това обединение, докато се присъедини географската област Македония към България, това не става, разбира се”.

„Споровете около датата 3 март произтичат от това, че българинът има дълбоко вкоренени национални комплекси и смята, че този, който ни е освободил, има право да диктува съдбата ни, което не е така”.

Безспорно е, че България не можеше да се освободи сама, мюсюлманското население е по-голямо и в някои райони надвишава българското. Дори да се беше изпълнил планът на Левски, да се закупят 100 000 пушки, както той е смятал, кой щеше да купи скорострелната артилерия, картечници, които тогава започват да се появяват на сцената, попита професор Матанов.

„България трябваше да разчита на някоя чужда сила и тази чужда сила по редица стечения на обстоятелствата е Русия. Всички балкански народи намират своята свобода благодарение на намесата на Великите сили, включително на Русия”.

Има доста голямо разделение в българското общество на русофили и русофоби и това не ме учудва, защото много хора са учили в Русия, имат приятели там.

„Българското русофилство е неприятно с това, че слага интересите на Русия над българските интереси".

Една от митологемите, която се оказва много упорита, е че руснаците са дали 200 хиляди или дори 300 хиляди жертви. А цялата Дунавска армия е нямала толкова, тя е била от 198 000 войници. Най-големите жертви са дадени край Плевен, където османският гарнизон е бил въоръжен с американско оръжие и затова руснаците дават толкова жертви, но никога не са стигали тази потресаваща цифра.

На най-централните места в София липсват български паметници. Мястото на Паметника на съветската армия е в музея на социалистическото изкуство. Музеят на Георги Димитров не липсва на българите, защото пазенето на мумифицирано тяло е чуждо на българската традиция, посочи събеседникът. 

„Паметниците са преходно явление -  те се поставят, те се махат”.

Вижте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” гледайте тук.