Бюджетът за здравеопазване е значително по-голям тази година с сравнение с миналата, с около 600 милиона лева повече са предвидените средства. Разликата е по отношение на извънболничната помощ, където са заложени малко над 200 милиона лева допълнително, което сочи, че има интерес държавата да се насочи към това да финансира превенцията и профилактиката, отколкото единствено да се разчита на болничната помощ. Това коментира Аркади Шарков, здравен експерт и икономист, в предаването „Бизнес старт” с водещ Живка Попатанасова.

Другият ключов момент е, че има около 2,8 милиарда лева, заделени за болничната помощ, което би следвало да позволи увеличението на клиничните пътеки с около 30%.

По отношение на инфлацията ключовите елементи, които касаят лечебните заведения в България, са както цената на тока, така цената на консумативите, така цената на лекарствата. Когато говорим за инфлация, правителството до следващата актуализация, която се очаква да е юни месец, трябва да предприеме нужните мерки по отношение на това да осигури ресурс, така че гражданите да не се налага да доплащат още повече за лекарства, а когато говорим за лечебните заведения – да осигури достатъчно добър начин за „индиректно” субсидиране, така че да не се налага да се спира токът на лечебни заведения.

„Резултатите от инфлацията в момента ги поемат търговците на едро, аптеките и най-вече гражданите, защото за някои лекарства цените са се качили между 15 и 30%. Тук не говорим за скъпоструващите лекарства, говорим за „ежедневните” лекарства без рецепта или тези с рецепта за лечение на бактериални и вирусни инфекции”.

Бюджетът е инструмент, но не е реформа. Затова е нужна компенсация, когато говорим за реформа, например намаляване на ДДС може да компенсира разходите, както за фирмите, така и за пациентите. Това е ключов елемент, който трябва да бъде обсъден.

„Ковид криза, инфлационна спирала и военен конфликт – това рефлектира върху всички. Да не забравяме, че в Украйна има съсредоточени фармацевтични производства, които захранват Европейския съюз. Трябва да се готвим за все по - скъп живот”.

Цените в здравеопазването изостават с над четири пъти от останалите цени в икономиката.Европейската комисия в своя доклад за състоянието на здравеопазването, който се изготвя за всяка една от държавите-членки,  отново подчерта, че българите доплащат най - много за лекарства в сравнение с другите европейци, посочи гостът.

Касата реимбурсира едва 25 процента от лекарствата за пациентите със сърдечно съдови заболявания. Там трябва да се фокусира ресурс и внимание от страна на министерство, от страна на Каса по отношение на това около 1,5 милиона пациенти да не доплащат 70 до 80% от тези продукти, които са животоподдържащи и животоспасяващи.

Зеленият сертификат загуби своя смисъл още след първия месец от своето прилагане, почти не беше спазван, създаде предпоставки за фалшификации, обтегна отношенията между бизнес и правителство, между бизнес и клиентите на бизнеса.

Отмяната му е смислена, защото той не показа, че смъква заболеваемостта. Неговият смисъл ще остане за пътуване извън границите на България, но в рамките на България той е безсмислен и следва да отпадне.

Още за това достатъчен ли е ръстът, за да се покрие ускорената инфлация, какви реформи са заложени в здравния бюджет и какви са пропуските, както и как се управлява Covid – кризата може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.