Решението на Путин да признае независимостта на Донецк и Луганск означава, че се появиха две нови държави, защото виждаме в момента, че и други страни по света ще последват примера на Русия. Големият въпрос е дали Китай ще признае тези две републики, защото тогава ситуацията ще бъде коренно различна. Това, което най-много ни засяга като европейци, е отношението на Турция. Това коментира доц. д-р Александър Сивилов, преподавател и координатор на Via Evrasia, в предаването „Бизнес старт” с водещ Живка Попатанасова.

Това е един съвсем нов щрих в конфликта в Украйна, защото ако се стигне до военно противопоставяне, украинските въоръжени сили ще се сблъскат с руската армия. Появиха се още тази сутрин информации, че около Донецк са забелязани танкови колони, които са вероятно част от навлизащите на територията на Донецката и Луганската република руски войски. Ситуацията там става много по-сложна.

„Ако трябва го погледнем през призмата на това ще има ли война, то тази променена ситуация по-скоро намалява вероятността за голям военен конфликт”.

Русия има много малко интереси да започне масирана война срещу Украйна. Руското правителство напълно прехвърли топката в ръцете на Володимир Зеленски и на украинските власти, които трябва да решат дали ще се опитат по силов начин да възстановят териториалната цялост на Украйна.

Нашата позиция е много разумна за това,че трябва да използват дипломатически средства за решаване на подобен тип конфликти. България през последните няколко месеца демонстрира по-активно отношение към конфликта и заема много ясно проукраинска позиция.

Напълно вярно е, че съвременна Украйна е създадена от комунистическа Русия. От историческа гледна точка ситуацията е такава, защото Украйна се появява през 1918 година. Преди това не е съществувала като самостоятелна държава и Руската съветска република е тази, която признава независимостта на Украйна и след това създава Украйна като съветска република, посочи гостът. 

Действията на Путин са във връзка с неуспеха по-рано през годината на опита на руската дипломация да постави своите позиции, да потърси гаранции за сигурността на Русия. В крайна сметка това, че Съединените щати и НАТО не откликнаха на този дипломатически ход, доведе до тези действия на Русия. Тези действия бяха логични и беше въпрос на време.  

"За Европа предизвикателствата са изключително големи. И ЕС, и САЩ в момента говорят за санкции срещу Русия. Тъжното е, че санкциите до момента единственото, което са постигнали, е по-скоро да навредят на европейската икономика, отколкото на руската".

Русия почти от година се подготвя, включително за изключване от системата Swift, подготвя се да имат импортно заместваща икономика, тоест изцяло да е фокусирана в търговията със своите стратегически съюзници като Китай , като централноазиатските държави.

„Не можем да очакваме някакъв страхотен резултат от санкциите, който да разклати управлението на Владимир Путин в страната. Даже напротив – по-скоро ще консолидира неговата власт едно такова отношение от Европа и САЩ. Странното е, че за толкова дълго време политиците  и във Вашингтон, и в Брюксел  не успяха да разберат, че трябва да се търси някакъв друг тип решение. Големият проблем за Европа ще бъдат икономическите последствия, както от санкциите, така и вероятно тук ще видим за първи път ответни санкции от страна на Русия. Вероятно доставките на газ ще бъдат ограничени, ако европейските държави ожесточат натиска срещу Русия”.

„Украйна е използвана като разменна монета в един доста по-голям геополитически конфликт. Големите губещи от всичко, което се случва там, са обикновените украинци. И правителството, и олигархичните кръгове, които още отпреди Майдана управляват в Украйна, ще продължат да печелят пари”.

Фактът, че руски войски вече влязоха на територията на Донецк и Луганск минира напълно възможността за среща между президентите Путин и Байдън, защото едно от условията на американската президентска администрация беше, че такава среща ще се състои само, ако Русия не е на територията на Украйна. Държавите, които могат да повлияят в момента  за дипломатическо разрешаване на този въпрос, са Франция и Германия. И други държави биха могли да се включат в тези опити за посредничество. Например българската дипломация, която като цяло е в много добри отношения и с Вашингтон, и с нормални отношения с Москва, сякаш изпуска такива възможности да превърне постепенно България във фактор в международните отношения.

„Това, което виждаме през последните години, е пълно подценяване на мястото на нашата страна в геополитиката и ние винаги сме на опашката на решенията, чакаме да видим какво ще се случи. А бихме могли да сме инициатори на такива разговори и да сме с по-ясна предварително афиширана позиция, която да дава тон, най-малкото за балканския регион”.

Гледайте целия разговор във видеото.

Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.