Работата от вкъщи в момента отиде на нов етап - върви се към хибриден модел, който комбинира дни, в които се работи от вкъщи с дни, в които човек работи в офиса. По време на пандемията ние видяхме много ясно, че сме социални индивиди и имаме нужда от общуване, от това да се виждаме с колегите и срещите ни да не бъдат само виртуални. Така ние запазваме и менталното си здраве. Това каза д-р Мария Титопулу, специалист по социална медицина, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Живка Попатанасова. "Новите форми на заетост предизвикват все по-голям интерес сред работещите и изследователите. Ние се занимаваме с тази тема през последното десетилетие и тенденциите бяха налице и преди Covid".
При възникване на правни казуси при хоум офис тяхното решаване не е заложено достатъчно адекватно в българското законодателство, алармира събеседничката. По думите й нашето законодателство предвижда единствено работа от разстояние. "Какво правихме тези две години - незнам".
Проведено преди 10 години сравнително проучване на българското законодателство, което визира общественото здраве при работа - законодателство и практики - в съпоставка със световната и европейската практика, разработено и представено на световен конгрес в Германия и разработено от изследователски колектив, включващ доц. Катя Вангелова от Националния център за обществено здраве и проф. Жени Стайкова от Факултета за обществено здраве показва интересни изводи, каза Титопулу.
"Изследванията преди Covid между 2016-2018 година показват, че новите форми на работа се налагат все повече в практиката, а нашето законодателство изоставаше. Анализирахме работата от разстояние, гъвкавият работен ден, споделянето на работа - т.е. един служител да може да работи за серия от компании, удълженото работно време и всички останали форми на работа, които така или иначе се налагаха в практиката".
"След това дойде Covid и за съжаление нещата не са се променили", категорична бе гостенката. "След толкова години, в които живеем в нова реалност, ние не сме възприели новите форми на заетост. Те са възприети от практиката, но не са базирани на една адекватна нормативна уредба, която да дава свобода, и на работещи, и на работодатели, да се концентрират върху съществените моменти - опазване на здравето, съобразяване с биологичните ритми на всеки отделен човек".
"Няма обяснение защо все още не се случват промените в трудовото законодателство в България". "Работодателите са доста активни, инициират различни събития, защото казусите са ежедневни и няма кой да отговори. Трябва да се предприемат мерки, за да живеем в новата реалност. Ние не живеем в индустриалната революция от XIX - XX век. Нещата са различни".
Работодателите в България се променят в положителна посока, каза още специалистът. "Все повече разбират колко е важен работещият човек, тъй като демографските характеристики на населението са ясни, ние не очакваме някакви изненади. Ясно е, че населението ни намалява, че трябва да запазим работещите за по-дълго време, че е важно те да са здрави и в кондиция. Работодателите разбират колко е важно да бъдат партньори на своите служители и да гледат в една посока и посоката е човекът".
"Другите фактори, които се намесват, са множество. Работодателите, колкото и да са ограничени в нормативни рамки, трябва да бъдат адекватни на действителността. Тяхната култура се състои в оценка на риска при хибридната работа и работата в хоум-офис, различните социални бонуси, грижата им за здравето. Вече не говорим за здраве и безопасност - след Covid ние говорим за благосъстоянието на всички. Ролята на работодателя е да бъде осъзнат за това колко е важно да ориентира своята дейност към постигане на резултати, а не даден служител да бъде на работа от осем до пет. Това е наблюдението ми, че все повече бизнесът се ориентира към постигане на резултати в тази пандемична обстановка. Не е важно просто едно присъствие. Променя се процесният подход".
Относно намаляването на работната седмица и дали този вариант е приложим в български условия събеседничката каза, че още ни е рано психологически да го възприемем, предвид факта, че "сме на опашката на Европейския съюз". "Мисля, че трябва да работим здраво, за да се измъкнем от дъното. Да, в Белгия се прие. Белгия, в много отношения, е еднаква като големина и население с България, но всъщност е доста по-развита държава и много по-напред от нас. Няма много общи точки за сравнение от гледна точка на законодателство и на работа.
"Ние трябва да осъзнаем новите реалности и заедно всички - на ниво управление, на ниво практика, като не подценяваме и ролята на университетите, научните организации - трябва да седнем на една маса и да видим какво и как трябва да се направи. Предложения има, има дейности от бизнеса, но като че няма чуваемост".
Менталното здраве и не само то са основните рискове при новите форми на работа. Всеки човек е индивидуален, но изследванията показват, че трудовите злополуки, например, се случват в началото на работния ден, когато човек се сработва или в края му, когато е уморен, поясни гостенката. "Представете си при четири дневна работна седмица с три почивни дни някои хора биха се адаптирали по-трудно към работния цикъл в понеделник сутрин. Затова е необходим анализ. Трябва да се даде свобода на работателя, съвместно с консултанта по трудова медицина, да се прецени работещият модел".
Каква е важността на инструктажите в работния процес? Какви са добрите практики в света и в България? Как допринася по темата българското законодателство?
Вижте целия коментар във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.