Срещата между Европейския съюз и държавите от Африка за пореден път показа, че Европа разглежда отношенията с континента не толкова от гледна точка на това как да помогне, а как да задържи или спечели геополитически или икономически позиции след големия ръст на китайски интереси там. Амбициозните резултати, заложени в декларацията след края на срещата, не само че не бяха постигнати, но не беше и говорено много за тях. Това коментира доц. д-р Едуард Маринов, преподавател в Нов български университет, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водеща Живка Попатанасова.

"Европа има амбицията да си върне континента, но го прави със средствата, с които винаги го е правила, разглеждайки африканските държави не като равноправен партньор, а като някой на когото трябва да се помогне, могат да бъдат налагани нашите собствени виждания и начин за развитие."

Стратегията би трябвало да бъде да им помогнем да си помагат сами, а не да се наливат пари, от които да спечелят големите европейски компании, и да се запази културната и икономическа идентичност на африканските държави, смята Маринов.

Анализатори и африкански лидери са коментирали, че има нужда от нов начин на разбиране на това партньорство, но основните проблеми отново са били адресирани от гледната точка на Европа, каза Маринов и напомни, че Африканският съюз е приел политиките от срещата за климата в Глазгоу през 2021 г., но са призовали развитите държави първи да ги приложат, защото имат нужните ресурси.

Беше поставен приоритет за запазване и повишаване на инвестициите в газова инфраструктура, така че африканските държави да преминат към по-екологично производство, но "в рамките на самата среща за това не се говори", каза Маринов.

Африканските лидери са повдигнали и идеята за облекчаване на правилата за интелектуалната собственост, за да могат сами да произвеждат ваксини срещу Covid-19, но и по тази тема не може да се очаква да има развитие, въпреки че много държави имат капацитет да ги произвеждат, а доставките на ваксини извън континента са огромен логистичен проблем.

Африка изглежда най-слабо засегната от коронакризата - и като нива на смъртност, и като заболяемост, а загубата на пазари извън континента е довела до повишаване на вътрешната търговия между отделните страни.

"За това помогна и подписването на споразумението за африканската континентална зона за свободна търговия. Много правителства приеха дългосрочни стратегии за устойчиво икономическо развитие."

Финансовият пакет от 150 млрд. евро, който бе обявен още преди срещата, не е за директно финансиране, а за финансов пул, който да бъде набран и чрез частни средства не само в ЕС, но и в самите африкански държави, каза Маринов. Средствата са за проекти за развитието на континента, като особено внимание ще се отделя на електрическата инфраструктура. Други поети ангажименти са били продължаване на изпълняване на стратегията Европейски съюз - Африкански съюз 2030 и политическа рамка за отношенията до 2063 г.

"Откакто се провеждат тези срещи през последните 20 години - въпреки засиления интерес и разбирането ан Европа за икономическата стойност на африканския континент - се наблюдава, че продължаваме да не можем да се откъснем от патерналистичното отношение към Африка. Равнопоставеността я няма и продължаваме да се опитваме на налагаме нашето виждане - това го видяхме и при течащите в момента преговори за новото търговско споразумение. Въпреки че Африка има изградена континентална зона за свобонда търговия, ЕС настоява да преговаря двустранно или с конкретни регионални образувания."

Целия разговор може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.