В очакване на нова регулация за колекторските фирми остава една голяма въпросителна защо директивата, която европейският законодател прие в края на миналата година, е извадена извън законопроекта, а не сме стъпили на нея. В тази директива са заложени определени критерии за компаниите, които могат да се занимават с тази дейност, по какъв начин да се комуникира с потребителя. Следователно има добри практики, които не виждаме законотворецът да е взел под внимание. Това коментира Райна Миткова, председател на Асоциацията за управление на вземанията в България, управител на "ЕОС Матрикс" и финалист в конкурса "Мениджър на годината 2021", в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.
Директивата въобще не е в обсега на законопроекта. Иначе има определени сходни моменти като това да има регистър на лицата, които се занимават със събиране на вземания, което е наистина добра практика, за да може потребителят да е наясно дали легитимно лице се обръща към него. В България в момента съществува такъв регистър за компаниите, които изкупуват задължения. Те са регистрирани като финансови институции към БНБ.
За тези, които събират вземания, за момента няма регулации и съществува вакуум в публичното пространство. За нас логичният ход би бил съществуващият регистър да бъде разширен и в него да бъдат вписани и компаниите, които събират.
За компаниите, които събират вземания, летвата за регистрация в момента е капитал от 50 000 лева. Сега се предлага 500 000 лева. Това капиталово изискване не би помогнало да се изсветли пазара. Вдигането на тази летва може би ще принуди да изчезнат някои малки и средни играчи. Със законопроекта се забранява на отделни физически лица да събират задължения и това е правилно. Редно е да има определени критерии кой може да изпълнява тази дейност, но тази висока летва ще убие малкия и средния бизнес, което няма да е в полза нито на потребителите, нито на кредиторите. В асоциацията, която се състои от 16 компании, съществува етичен кодекс, с който сме се ангажирали всички. Имаме гореща телефонна линия, на която постъпват сигнали. Обикновено те са от хора, пострадали от досега си с т.нар. лихвари, които и сега са нелегитимни. Звънят и хора за съвет как да си управляват задълженията.
„Българинът е немарлив по отношение на своята финансова грамотност и се учим по трудния начин”.
Неумението да се направи личният бюджет, непознаването на финансовите продукти, са сред основните причини за задлъжнялост. Вноските по кредити не трябва да надвишават една трета от месечния доход, посъветва Миткова.
Когато колекторът събира задължения, върху дълга не се начислява и една стотинка при извънсъдебното събиране. Нашата работа се заплаща от кредитора, но когато не успеем да постигнем споразумение с потребителя или просто не можем да стигнем до контакт с него, кредиторът има един друг останал способ, който е съдебното събиране. Когато един дълг стане съдебен, минималният адвокатски хонорар е триста лева, независимо дали става въпрос за дълг от пет лева, пет стотинки, двадесет лева. Следват държавни такси, съдебни такси, работата на съдия - изпълнителите, която също се заплаща. Това е тайната как един дълг от 500 лева може да стане 2500 лева до няколко години. Ако потребителят е добронамерен, ако търси контакт със своя кредитор – решение винаги се намира и в общия случай не стигаме до този по-тежък инструмент, съдебното събиране, където няма как да избягаме от всички тези допълнителни финансови тежести, разказа Миткова.
Основният обем работа при нас идва от банките и бързите кредити. Пазарът беше спокоен по време на пандемията, нямаше бум, дълговете стоят на прилично ниво и заради банковия мораториум. Дългът, който средно дължи едно домакинство, обикновено е в рамките малко над минималната работна заплата. За момента не виждаме нещо, което да ни тревожи.
Целият разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.