Има много големи, глобални бизнеси в България, но не ни е в ДНК-то да бъдем гласовити за постиженията си. Целта да станеш еднорог, да го обявиш, да станеш първият еднорог в България, това състезание е вредно за българската екосистема, каза Иван Осмак, съосновател и изпълнителен директор на Gtmhub, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. "Това, което липсва на българските компании, за да се превърнат в еднорози, е липсата на самочувствие. По всички параметри в България има компании, които са пред някои американски еднорози, но неприятната страна на факта, че сме от Балканите, е, че всички са настроени скептично и има един песимизъм: "Може да се справим и по-добре".
"Gtmhub помага на големите фирми да подобрят своята ефективност и да приоритизират целите и дейността си. Те имат поглед в реално време върху това какви са слабите места и силните страни на дейността им, вместо да се разчита на оценки, които преди можеха да бъдат направени след месеци, а понякога и след година. Ускоряваме развитието на компаниите и времето, в което те могат да постигат целите си, което е изключително важно в силно конкурентната среда, в която се работи днес".
Привлеченото финансиране от $120 млн. ще бъде използвано, за да се продължи работата в посоката, в която се движи компанията до момента. Имаме офиси в 7 държави и ще се разширяваме глобално, каза събеседникът. "Последният офис, който отворихме, е в Дубай. Имаме офиси в Рим, Париж, Лондон, Денвър, а в София е един от най-големите офиси. Отправяме поглед и към Азия, но това е все още нещо, което се обмисля".
"Ускорихме плана си за набиране на капитал и го направихме през 2021, въпреки че нашият план беше за лятото на 2022 година. Фед планира увеличение на лихвите в САЩ и това вече се усеща на пазарите. Много по-трудно е сега, отколкото преди две-три седмици. Може да се окаже, че моментът, който избрахме за привличане на финансиране, е абсолютно пиков. Считаме, че сега сме подсигурени за години напред".
Най-големият ни пазар е в САЩ. Но потенциалът на бизнеса в Дубай е голям, тъй като дигиталната трансформация, която се случва там, се усеща даже още по-силно, отколкото на останалите пазари, разкри Осмак. "За нас е много интересно, защото е сравнително нова географска територия и може да се обхване голям пазар от гледна точка на потенциални клиенти със сравнително малък офис. Не е като в Азия, където трябва да се отворят 10 офиса, например".
Около 50%, може би по-малко, от капитала на дружеството вече е извън съоснователите на дружеството и е в инвестиционни фондове, каза гостът. "Другото, на което много разчитаме, са акциите. Нашите служители са вторият най-голям акционер в дружеството. Получаването им не е свързано с резултатите на дружеството. За момента това е метод да се запазват талантите в компанията. Това създава и гради усещане за екипност и че всички се борим за една и съща награда".
"През последните две години, особено през миналата година, много компании преминаха на дистанционна работа. Оказа се, че има много голяма нужда за организация на асинхронна работа. Хората работят като екип, но асинхронно. В Сан Франциско хората се събуждат за работа, а тези в България вече отиват да спят. Много нови функции на нашата платформа бяха направени именно в тази посока. Днес, за да се направят планове за работата, не само че не е нужно да сме в една стая, както беше преди пет години, но няма нужда да работим и по едно и също време. Работата вече тече 24 часа".
Като най-голям риск за бизнеса в бъдеще Осмак посочи ерозията на социалната кохезия. "Задълбочаването на социалните неравенства се ускорява и мисля, че е опасно за всички".
На въпроса дали компанията се подготвя за виртуалната реалност гостът отговори: "Не. В България сме твърде заети, за да мислим за това. Може би сме консервативни. Имаме си наша работа. Такива неща идват на всеки две-три години, за които се твърди, че ще погълнат всичко останало. Имаше твърдения, че всичко ще е социални медии и дигитален маркетинг и т.н. Виртуалната реалност ще има своето място, но тази тенденция ми се струва просто мода, в която се опитваме да набутаме всичко останало, което не мисля, че може да се случи".
Каква е оценката на компанията и дали ще се отрази финансирането на тази оценка? По всякакъв начин компанията се бори да запазва талантите си? Колко ценно е на кадрите "да им бъде интересно", когато вече се достигне някакъв "таван на доходите"? Какво е ДНК-то на компанията - доколко е глобален екипът и ръководството на фирмата? Как компанията организира работата си по време на пандемията? Как се ръководи дейността на компанията без да се проверява и следи работното време на служителите? Заплаха ли е изкуственият интелект за работата на програмистите?
Вижте целия коментар във видеото.