Абсолютно нереални са надеждите за връщане към по-стабилни пазарни условия тази година. По-скоро трябва да се откажем от тях. Цените назад няма да тръгнат. Животът ще става по-скъп. Това каза Мариана Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
"За да можем да го живеем, трябва да имаме по-висока производителност на труда, по-висока конкурентоспособност, по-висок жизнен стандарт. България, за съжаление, не е страна с висока производителност на труда. Когато говорим за държавни помощи, трябва да помислим как да я стимулираме, за да има преразпределение на финансовите ресурси в посока създаване на по-конкурентни условия за бизнеса у нас".
За съжаление през последните две години говорим за оцеляване, а не за повишаване на конкурентоспособността, но не бива да забравяме, че историята се развива и колелото на историята върви напред, каза Кукушева. "Очакваме, че пакетът от мерки за повишаване на конкурентоспособността трябва да бъде абсолютно актуализиран, допустим и възможен за българския бизнес".
"Заплащането на труда представлява 30% от цената на хляба", подчерта гостенката. По думите й персоналът в индустрията не работи хоумофис и при всякакви климатични, социални и политически условия е на работното си място, "за да обезпечи и да го има навсякъде хляба на България". "С оглед на това хората трябва да имат достойно заплащане".
"Ние не очакаме помощ от държавата в това отношение, но очакваме абсолютно конкурентоспособни условия да създава държавата, да има силен държавен контрол, защото в нашия бранш има много сива икономика". "Около 350 са фирмите, опериращи в бранша, които не са регистрирани по закона за храните и са aбсолютно безконтролно на пазара. 654 са реалните, работещи на светло, фирми от бранша в България". Искаме строг, безкомпромисен контрол, който не стига до пълнене на чанти на проверяващите, контрол, който не се съгласява с размяна на определени поздравителни пликчета. Контрол, който е абсолютно обезпечен и е в защита на здравето на българските потребители".
На въпроса до кога ще могат хлебопроизводителите да задържат цените, Кукушева каза, че всеки производител сам ги определя, спрямо собствената си финансова програма, но "мисля, че най-бързо на пазара ще реагират малките пекарни, защото техният фонд финансови запази е най-малък". "Хлябът е абсолютно пазарен продукт и като такъв не може да запази дълго своята цена. Но когато говорим за корекция на хляба, говорим за стотинки". Гостенката подчерта, че по-важно е да се погледне върху цената на електроенергията и синьото гориво.
"При малките фирми контингентът от клиенти е много ограничен, те не очакват случайни клиенти, но това не значи, че правилото е категорично първи да приключат малките фирми. От друга страна те имат възможността да продават своите майсторски изделия на съвсем различни цени от тези в големите търговски вериги. Обикновено техните изделия са по-скъпи и имат определени здравословни претенции, които са свързани с майсторството на създаване на техния продукт".
Хлебопроизводството е най-енергоемкият бранш в сферата на храните и напитките, цената на енергоносителите има пряко влияние на себестойността на продукцията. "Всички "излишни" разходи се орязаха, но въпреки това всяка партида излиза с различна себестойност. За сега това все още не се отразява върху пазарните цени". "Масово явление е съкращаването на персонал. Окрупняват се дейности, така че екипите да станат по-конкурентни - с по-малко хора да се върши същия обем работа. За съжаление в повечето случаи това няма да се окаже успешна формула, защото когато един човек работи за двама души, той трябва да получава и заплата за двама души, а това в момента не е възможно, защото бизнесът вече е декапитализиран".
"Невъзможността да се предвидят основни, структуроопределящи разходи в себестойността на хляба води до невъзможността да се предвиди фонд работна заплата. Реално себестойността на хляба става ясна, когато на следващия месец, между 10-то и 15-то число, дойдат фактурите за електричество и синьо гориво".
Смятаме, че е редно да има компенсации за бизнеса за пет пъти покачената цена на синьото гориво, категорична бе събеседничката. "Към момента сме абсолютно толерантни и даваме възможност на правителството да извърши своите анализи. Първите сто дни на правителството са важни именно в тази посока".
"Но компенсациите трябва да бъдат достойни и наистина да служат като компенсации, а не като подадена монета, колкото да не е без хич, защото ние работим в ситуация на форсмажор. И точно с оглед на извънредното положение Европейският съюз, всички работни комисии към ЕС, дадоха възможност всяка държава да направи собствена стратегия и да представи мерки, които касаят държавна помощ на бизнеса с оглед неговото оцеляване". "В противен случай бюджетът на държавата остава под въпрос, защото за никого вече не е тайна, че основният данъкоплатец е бизнесът. Съкращаването на работни места, фалитът на бизнеса прави икономиката уязвима и подвластна на регресивни процеси".
Тенденцията, която се наблюдава на международните пазари, е за трайно покачване на цените на основните хранителни суровини, каза още събеседничката. "Това е още една причина бъдещето на бранша да е непредвидимо. Цените на пшеницата продължават да растат. Никога до сега тя не е достигала такива стойности, визирам 10-годишен период".
"Освен това търсенето е повече от предлагането. Световната инфлация е факт и тя е помпана от огромните ресурси, свързани с Covid кризата. Светът има много свободни пари, който търси стока, а най-бързо ликвидната стока са хранителните суровини. Тенденцията за покачване на цените на основните хранителни суровини е трайна и не визираме само края на тази, 2022, година".
Целия коментар вижте във видеото.