Пандемичният бум в електронната търговия в България ще продължава и ще бъде ограничен единствено от липсата на кадри. В световен мащаб има ръст около 25% за 2021 г., а обемите в Европа са за около 840 млрд. долара и има потенциал за увеличение, особено в Германия и Франция. Със своите 23 000 местни онлайн магазина и голям набор от компании, работещи със световните платформи, България вече е център на е-търговията на европейско ниво. Това заяви Любомир Чолаков, управляващ директор на Isobar Commerce България, в ефира на предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Попатанасова.

"Предвиждаме стандартен глобален ръст на електронната търговия около 15% годишно, като основният двигател ше бъдат талантите. Целта ни е в България да изградим тези таланти, които да развиват този бизнес." 

В България електронният бизнес към крайни потребители се оценява на около 2 млрд. лв., или около 2% - 2.5% от БВП. Има сериозен потенциал за развитие според Чолаков, тъй като средното ниво в Европа е около 5% - 6%, а във Великобритания е 9% - 10%. 

"Перспективата е - с увеличението на БВП - следващите пет години е-търговията в България да достигне обем до 12 млрд. лв."

Големият ръст в световната електронна търговия е съвпаднал с годината на "голямото напускане" на работници по света.

"Всички брандове по света се опитват да привлекат най-много и качествен дигитален талант. В България ние се задъхваме понеже апетитът на нашите световни клиенти расте с 20% - 30% годишно, а е много трудно да успееш да изградиш толкова бързо талант, който да успее да достави всички тези проекти."

България вече се превръща в своеобразен европейски център на световната е-търговия със своите местни платформи и многото компании, които работят с водещите глобални е-платформи, каза Чолаков.

"В момента в България има ядро от около хиляда души, които се занимават с разработка, оптимизация и поддръжка на платформи за глобални брандове. В началото на 2021 г., осъзнавайки задаващото се търсене, създадохме общност от иначе конкуренти за кадри, за да създадем необходимите специалисти. Осъзнахме, че ако не направим нещо заедно, ние няма да сме успешни."

Общата академия и партньорства с външни за сектора компании целѝ привличането на хора към разработването на онлайн платформи, като създаването на един специалист отнема между два и шест месеца, добави Чолаков.

Основната разлика между българските и световните платформи е в мащаба. "Глобалните платформи са направени да понесат натоварване стотици хиляди поръчки на ден и успяват да интегрират други платформи за маркетинг, за улесняване на транзакциите и търсенето, грижа за клиента като връщане или замяна на продукти."

Над 40% от възрастните българи са пазарували поне веднъж месечно онлайн през 2021 г, а нивото в Западна Европа е над 60%, каза Чолаков. Топ десетте онлайн магазина в България са били отговорни за около 60% от общите приходи, което показва че бъдещето на е-търговията не е в множеството нишови онлайн магазини, а чрез големите платформи.

Хиперперсонализацията на предлаганите продукти и потребителско преживяване ще бъде една от основните иновации в сектора - чрез big data, изкуствен интелект и например ДНК анализ за козметични продукти, каза Чолаков. Концентрирането на много услуги в една платформа - като WeChat в Китай - също може скоро да се появи на европейската сцена.

В България макар да има ръст на употребата на социалните мрежи и дигиталния маркетинг, телевизията остава на първо място по важност в рекламата и може би ще остане такава в близко бъдеще, каза той.

В коментар за регулациите на е-търговията през последната година, Чолаков заяви, че базовите регулации помагат за по-голяма сигурност за клиентите и прозрачност за търговците и предлаганите стоки, но "свръхрегулациите създават пречки за бизнеса".

Какво още се случи в сектора през 2021 г. и как ще продължи неговото развитие може да гледате във видеото.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.