Предизвикателствата пред бизнеса са сериозни и много на брой. Това каза Добрин Иванов, изп. директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водеща Живка Попатанасова.
"Предизвикателствата са свързани на първо място с цената на електроносителите, на второ място със здравната криза. Ако има допълнителни пандемични, ограничителни мерки, които да ограничат стопанската активност, това ще повлияе негативно на средата. Предизвикателство е и политическата обстановка. Има подобрение в нея, но въпреки че вече имаме действащо правителство, все още нямаме действащ бюджет. Бюджетната процедура ще продълж до март, след което ще има промяна през юни-юли, която да отрази предизборните програми и договореното между коалиционните партньори".
Друго предизвикателство е утвърждаването на Националния план за възстановяване и устойчивост, който се забави драстично, каза гостът. "Бизнесът много разчита на ускореното стартиране на изпълнението на проектите, включени в плана, защото нашите конкуренти в Западна Европа, не само имат утвърдени планове, но и започнаха да ги изпълняват, което понижава конкурентоспособността на българския бизнес, а той разчита на средства от този план за повишаване на енергийната ефективност, за модернизация на производствата. През последните две години и половина драматично изостанаха инвестициите в българската икономика, а те създават добавена стойност и откриват работни места".
По отношение на антикризисните мерки, гостът сподели, че се обсъжда продължаването им през първото тримесечие на 2022 година и са предвидени средства. "Но не се обсъжда промяна на дизайна на мярката 60-40, което е основно наше искане. С по-малък ресурс и с достатъчно фокусирани и таргетирани мерки може да се пост по-добър ефект. За момента няма такова намерение, защото всяка промяна трябва да бъде комуникирана с ЕС, да има разрешение. Винаги сме в положение да избираме - или бързо да стартираме с подпомагането и изпълнението на мерките или да се забавят, за да се промени дизайна и да се съгласуват".
Относно решението на КЕВР за покачване цената на газа събеседникът каза: "От миналата година бе променена и методиката за определяне на цената на газа, като тя се променя ежемесечно, спрямо постигнатите нива на спот пазарите и цените, които са били предходния месец".
"Това е на пръв поглед изненадващо повишаване, но знаейки как се движеха цените предходния месец, беше предопределено, че ще има повишение. Шокова е новината, че това повишение е с такъв размер - 30 процента. не бе говорено... Но имайки предвид енергийния микс и доставките, които се правят в България, цената не е изненадваща" обясни събеседникът.
"Тук е важно да се спомене, че КЕВР като комисия, натоварена да определя цените, може да потърси резерви в доставчиците. Да не признае определени разходи на операторите, така че общата цена да не се увеличава толкова много. Но това рефлектира върху бъдещи периоди. Никой не може да продава една стока на загуба продължително време. Ако се формира една крайна ниска цена, това ще повлияе в крайна сметка върху финансовото състояние на "Булгаргаз" и всички доставчици. Важно е първо комисията да бъде независима и да не се влияе от политически натиск и второ - да бъде обективна".
От там нататък е важно и как по веригата ще се разпредели това влияние на високата цена на газа, подчерта Иванов. "На първо място - върху топлофикационните дружества, тъй като след въвеждането на мораториум върху цените на електроенергията, парното и ВиК-услугите, те са изправени в ситуация, при която те продават на фиксирани цени, а цената на основната им суровина - природният газ - се увеличава с 30%. Тоест, още в самото начало, по дефиниция те реализират загуба и трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин".
"Трябва да бъдат компенсирани и всички останали битови потребители на газ. Ако се сравнят с всички останали битови потребители на електроенергия, които са на регулиран пазар и за тях няма промяна на цената на енергията, те са в крайно неизгодна позиция, защото цената на газа се е увеличила над 5-6 пъти от миналата година, което прави сметките за отопление непосилни за някои потребители".
За щастие или нещастие българският бизнес не е толкова добре газифициран, поради липсата на газова инфраструктура, каза още гостът. "Но там, където се използва, ще има крайно голям негативен ефект, защото 30-процентно увеличение е много сериозно и не е калкулирано в разходите на бизнеса".
"Крайно негативен ще бъде дългосрочният ефект от мораториума. Той беше погрешно решеине, тъй като то касае само битовите потребители и регулирания пазар. За да се осигури социален мир беше взето това политическо решение, което е лишено от икономическа логика. Навсякъде, където не действат пазарните механизми, това влияе пагубно върху пазара и в последствие върху цените. Няма безплатен обяд - в крайна сметка някой ще плати тази сметка и това ще бъдат всички български граждани и бизнеса най-вече".
В България от години има кросово субсидиране на цената на електроенергията за битовите потребители за сметка на небитовите, посочи гостът. "С този мораториумът се задълбочава тази тенденция. Небитовите потребители са на свободен пазар и там се плащат много високи сметки. Докато битовите продължават да купуват на регулиран пазар и да не са притеснени от повишаващите се цени. Но в крайна сметка след изтичането на мораториума ще трябва да се вземе трайно решение, което да съхрани системата и да има справедливост и надеждност".
На среща си с президента в последните дни на 2021 АИКБ отново е настояла за компенсиране на небитовите потребители, "което да бъде на база обективен и трайно действащ механизм, който да не се променя, а да действа автоматично в зависимост от регистрираните цени". Предложението е било за компенсиране на небитовите потребители със 75% от разликата между средната пазарна цена за текущия месец и регулираната цена, определена от КЕВР в началото на регулаторния период.
"На срещата с президента направихме актуализация, като формулата, която предлагаме вече е компенсиране със 75% от разликата между актуалната средна пазарна цена и средната пазарна цена за месец юли, която се смята за базова. Направихме едно отстъпление, за да можем да сближим позициите и да намерим общ език. Но решението се взима не от президента, а от изпълнителната власт".
Това, което предлага изпълнителната власт в момента не ни удовлетворява, категоричен бе Иванов. "Тъй като въпреки че се използва формулата, която предлагаме, се въвежда един таван за компенсациите в размер на 30% от средната пазарна цена за изминалия месец. Този таван обезсмисля формулата, тъй като той ще регулира компенсациите до ниски нива, които няма да бъдат достатъчни за компенсиране на високите сметки на небитовите потребители. Нашето искане е този таван да отпадне".
Целия коментар вижте във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.