Трансформация и гъвкавост - ключови за социалното предприемачество в България през 2021
Цецка Караджова, фондация "Светът на Мария" и Станимира Георгиева, "Шоколадова къща Станимира", в "Бизнес старт", 30.12.2021
Обновен: 12:07 | 2 януари 2022
Не вярвам в задължителните мерки. Вярвам, че работодателите трябва да бъдат насърчавани, за да предоставят работа на хора в неравностойно положение, защото квотите лесно могат да бъдат заобикаляни. Това каза Цецка Караджова, основател на фондация "Светът на Мария", в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. По думите на гостенката ние всички можем да се променяме и да си даваме сметка, че можем да помогнем и на хората, които са в неравностойно положение.
Практически кризата ни донесе нови възможности и ни направи по-гъвкави, каза още Караджова. "С началото на пандемията ние започнахме да приготвяме храна за хора, които са социално слаби, уязвими и които имаха нужда от подкрепа, и да разнасяме тази храна".
Кризата се отрази по един и същи начин, както на бизнеса, така и на социалните предприятия. Тъй като социалните предприятия интегрират в своите икономически цели и социални такива - подкрепа на хората от уязвими групи - наистина в такава криза е много нужна подкрепата на държавата, на други икономически субекти, каза от своя страна Станимира Георгиева, създател на "Шоколадова къща Станимира", която също гостува на предаването.
"В кризата се разпукаха белите петна - стана по-видимо това, което е нужно, или като умения, или като модел на бизнес. Например дигитализацията", каза Георгиева.
"Нашето социално предприятие получи подкрепа и от Столична община и от Асоциация за развитие на София по една инициатива "Кризата като възможност", сподели Георгиева. "Ние имахме възможност да получим финансиране за дигитализиране. Трансформирахме някои от процесите, даде ни се възможност да закупим оборудване, което да е пригодено за хора с увреждания - модерна ERP система, тъч скрийнове".
"На много други социални предприятия е помогнато да се трансформират, било чрез допълнителни умения или чрез промяна на бизнес модела, за да бъдат те по-достъпни. Да, не беше лесно, но за всички предприятия, които са запретнали ръкави и са направили нещо ново в тази криза, е било стъпка напред".
Не бих искала да бъда чак толкова оптимистична по отношение на подкрепата за социалното предприемачество, каза от своя страна Цецка Караджова. "Има закон за социалното предприемачество, което е огромна стъпка напред. Има мерки, които са заложени в този закон, но те са недостатъчни. Продължиха наградите за социално предприемачество, продължи разговорът, има стратегии и много неща, написани на хартия, но нямахме необходимата подкрепа от държавата, за да продължим да функционираме спокойно".
"Социалните предприемачи не бяха изобщо във фокуса на държавата по време на кризата. За нас това се оказа една възможност сами да стигнем до решения, които ни дадоха повече възможности. За нас това беше, че стартирахме един онлайн магазин, който се оказа изключително успешен", каза Караджова. По думите й въпреки липсата на подкрепа от държавата, една рекламна агенция ги е подкрепила със създаването на онлайн магазин пробоно. "Социалните предприемачи бяха оставени да се оправят сами".
Има нужда от повече мерки и повече информираност, за да могат социалните предприятия да функционират в по-нормална среда, допълни Георгиева. Разликата в социалните предприятия, както е казано и в закона, е, че интегрирайки една социална цел, стремейки се да се реши някакъв социален проблем, това предприятие наистина има нужда от повече подкрепа.
"Много корпорации са залегнали в основата на своя бизнес корпоративна и социална отговорност, но те трябва повече да бъдат информирани как и какво могат да потребяват като услуги от социалните предприятия и как чрез своя бизнес могат да ги подкрепят", подчерта Георгиева.
Няма достатъчно информация за съществуването на закон за социалното предприемачество в България, сподели Караджова. Регистрираните социални предприятия в България са 35, "което е обидно като цифра", каза гостенката. "Само в Белгия са регистрирани над 18 000 социални предприятия, а във Великобритания над 100 000. При нас това тепърва предстои. В България има традиция на социалното предприемачество още от началото на миналия век, когато започват да функционират читалищата, след това кооперативите, специализираните предприятия, взаимоспомагателните дружества... Но това сякаш остава скрито".
По отношение на планираните за отпускане средства от Европейския съюз, насочени специално за социално предприемачество гостите казаха, че е изключително важно "че се слага един огромен фокус върху социалното предприемачество". Те изразиха надежда, че това ще даде възможност за по-бъзо развитие на сектора.
"Когато виждаме примера, когато 50 млн. се отделят само за социални предприятия, все повече ние, европейците ще осъзнаваме, че за бизнеса е много важно да има социално въздействие, освен печалба", каза Караджова.
Георгиева допълни, че освен достъп до финансиране, който е много важен, от изключително значение е информираността на обществото.
На въпроса за визията на гостите за бъдещото развитие на техните предприятия те споделиха, че основният им фокус ще бъдат оптимизиране на процесите и обучение, а фондация "Светът на Мария" планира и изграждането на ферма, в която уязвимите групи, като хората с ментални увреждания, да се грижат за животните, а също така да има ателиета, които да могат да бъдат посещавани от деца.
Как социалните предприятия достигат до групите от хора, които се нуждаят от помощ?
Целия коментар вижте във видеото.