Енергийната стратегия на България трябва да се измести от държавните компании
Доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ " Климент Охридски", "Бизнес старт", 21.12.2021 г.
Обновен: 14:00 | 21 декември 2021
За момента няма никаква яснота кога и как ще приключи кризата на пазарите на едро за природен газ, така че не може да се очаква спад в цените на електроенергията преди пролетта на 2022 г. Мораториумът върху цените на тока, приет от Народното събрание, е бил погрешен, защото суспендира цялата система за взимане на решения в отрасъла. Това коментира доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет на СУ " Климент Охридски", ръководител на катедра "Икономика и управление на отрасли" и директор на магистърската програма "Енергийни пазари и услуги", е вфира на предаването "Бизнес старт" с водещ Живка Папатанасова.
"Вместо да се използват инструментите и доверието към регулатора се избра един формат, в който никой от сектора не може дори да изложи мнение. Решенията на регулатора се регулират от административните съдилища, а сега, ако някой има нещо против този мораториум, трябва го заяви пред Конситуционния съд, което не е добро решение."
Според Георгиев България въобще не е разгледала мерките на ЕК, които бяха предложение в инстументариума срещу високите цени на тока.
Трябват директни субсидии към най-засегнатите и да не се пипа самата пазарна система, каза Георгиев и добави, че това може да стимулира инвестиции в нови енергийни решения от страна на потребителите.
В коментар за бъдеща Национална енергийна стратегия, Георгиев заяви, че трябва да се прави разлика между стратегия, която развива държавния енергиен сектор, и такава, която създава предпоставки за декарбонизция и частни инвестиции в енергетиката.
През последните години за съжаление виждаме, че се обръща повече вниманние на развитието на държавните енергийни компании, а не на частните инициативи, добави той и даде за пример множеството административни пречки за поставяне на фотоволтаици за бизнеса и домакинствата.
Ако това не бъде променено, потребителите "ще останат в менгемето между високите цени на традиционния пазар и невъзможността да инвестират в нови собствени мощности и енергийна ефективност", каза Георгиев.
Завършването на интерконектора с Гърция ще добави още едно трасе и алтернативни източници на газ за България, което ще направи пазара по-ликвиден и ще засили позициите на страната на международните пазари, заяви Георгиев.
В Западна Европа индустрията е по-добре предпазена от волатилността на пазарите "Ден напред" за електроенергия и по-уязвими към газовите пазари, а домакинствата са изцяло на либерализиран пазар и повишенията в цените стигат по-бързо до тях. В България ситуацията е обратната, каза Георгиев - с по-голяма защита заради регулирания пазар за битовите потребители, и по-ниска за бизнеса заради липсата на достатъчно инструменти за хеджиране и дългосрочни договори за доставки на енергия.
Повишеното световно потребление и общото забавяне на инвестиции и конкретни проекти са основните фактори за рекордните цени на природния газ. Намалихме инвестициите в изкопаеми горива и захранването със свежи източници на газовия пазар, преди да сме готови с алтернатива, смята Георгиев.
"Имаме сегашното състояние на висока зависимост от изкопаеми горива, имаме визията за бъдещото състояние, където да сме изцяло бевъглеродни, но този скок, който сме се опитали да направим тази зима, не е бил достатъчно успешен", каза Георгиев и добави, че не може да се очаква краткосрочно успокоение на цените дори и с развиването на нови източници.
Какво може да се очаква на пазара за въглеродни емисии и каква трябва да бъде енергийната стратегия на България може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да гледате тук.