Голямото предизвикателство пред новото управление не е технологично, а организационно – ще бъде ли доведена докрай административната реформа. Това каза председателят на Надзорния съвет на "София Тех Парк" Петър Статев в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
"Коалиционното споразумение няма пряко отношение към този въпрос, защото отразява очакванията на хората, а всъщност сериозната работа, която сега трябва да тръгне, когато МС се структурира с всичките си необходими агенции и звена, е битка за спечелване на доверието". "Хората не вярват, не само на политическата класа, но дори и на лекарите. Шири се тотална ерозия на доверието в публичните системи".
Ако МС спечели доверието на гражданите, той ще получи много по-голяма подкрепа, много повече, даже от полученото по време на изборите и това е мисия за всеки един от нас, категоричен бе гостът.
Повишаването на ефективността на София Тех Парк за създаване и комерсиализиране на високотехнологични продукти и услуги не е нова цел. Така събеседникът коментира записаната в коалиционното споразумение на управляващата коалиция цел, свързана с технологичния парк. Статев обясни, че става дума за т.нар. технологичен трансфер.
"София Тех Парк, още със създаването си, е призван да бъде тази трансмисия между постигнатото в университетите и пазарите. За да осъществим тази цел, трябва да съществуват някои компоненти, които все още липсват, въпреки безкрайните разговори до момента. Например, Фонд за технологичен трансфер. Фондът на фондовете имаше за задача да го създаде, но не го направи. Имаше конкурс, който не завърши с избор на управляващо дружество за този фонд, а след това парите, поради появилия се Covid, бяха разпределени по съвсем други принципи".
Но не може без финансиране в момента, когато вече има нещо създадено във фундаменталната наука, но се нуждае от помощ, за да достигне до пазара, обясни гостът. "Именно в тази точка във всички развити икономики се намесват редица инструменти, сред които безспорно най-важни са моделите, процесите и финансирането на този технологичен трансфер". "Добрите практики в тази област са свързани с прагматизъм и с изключително тясна и рационална връзка между академия и бизнес.. с цел на достатъчно ранна фаза да се разпознаят обещаващи научни пробиви... и след това да се осигури максимално бързото трансформиране на това познание в продукт на пазара".
По повод идеята за създаване на Борд за иновации между Министерството на икономиката и иновациите и Министерство на образованието и науката, който да включва бизнес лидери, ректори, капацитети от българи в чужбина с цел създаване на дългосрочни политики за българската икономика и адекватна образователна система гостът каза, че това е нещо абсолютно необходимо, което до момента липсва.
"Този проблем не е само у нас, но тук е много концентриран и ярък. Не може в битката за конкурентоспособност, за иновации и за умовете на младите хора да изхождаме единствено и само от четиригодишния мандат на едно управление. А за да не изхождаме от там, имаме само един път и той е постигане на национален консенсус, изработен от такъв борд или съвет, в който да има дългосрочна 8-10-12-годишна, ясна политика, базирайки се на рационалното познание към момента. Ако искаме да сме отговорни към нашите деца ние не би следвало да бъдем концентрирани само към един мандат от четири години. Не е достатъчно и не е възможно. Икономиката и обществото не могат да бъдат прекроени за сто дни или за един мандат".
Какъв трябва да бъде подходът към евентуални промени на максималния осигурителен доход? Каква е същността на проблемите, предизвиквани от прекъсването на веригите за доставка? Какви са новостите около суперкомпютъра ни и защо се очаква академичната общност, а и бизнеса да имат много по-добри възможности за работа с него от преди?
Вижте целия коментар във видеото.