Заложената гъвкавост в бюджета и евентуална актуализация през втората половина на 2022 г. са добра идея за регулиране на рисковете пред икономиката на България. Намирането на баланс между риска от пандемията и ефектите върху икономиката и риска от инфлацията са големите предизвикателства пред централните банки в момента. Паричната политика на ЕЦБ ще е парична политика на България заради фиксирания валутен курс и всякакви допълнителни шокове могат да бъдат абсорбирани само от фискалната политика. Това заяви Пламен Ненов, преподавател в BI Norwegian Business School в Осло, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
„Обстановката около пандемията остава динамична особено през първото полугодие и е необходимо да има някаква гъвкавост във фискалната политика. Актуализация през второто полугодие е много добра идея в този смисъл заради рисковете от пандемията. Гъвкавостта ще е необходима за първото полугодие, ако се наложи някаква подкрепа за бизнеса, но във второто полугодие може да тръгне Планът за възстановяване и може да се помисли за определена консолидация.“
Основен проблем за България е ниското темпо на ръст на БВП през последното десетилетие, каза Ненов. „Ръстът е около 2% на година, което е доста ниско за България в сравнение с периода преди 2010 г., но и в сравнение с Румъния, където средно е 4%, и дори Сърбия, където започва да става над 2%. Това кара България да продължава да не може да настигне средно европейските нива.“
Има намаление в бизнес динамизма след 2010 г. и трайно намаление на броя нови средни и малки фирми, които всъщност увеличават производителността на труда, създават работни места с високо заплащане, каза Ненов.
„Това е като изгубено поколение през това десетилетие и ще има ефект в бъдеще – този спад поне трябва да се пресече.“
Според Ненов това може да стане с увеличаване на предвидимостта в управлението на държавата, намаляване на риска за бизнеса от нереформираната съдебна система. Различни финансови и данъчни стимули могат да помогнат за растежа на малките и средни фирми, да се подобри управленския им капацитет, така че те да могат да се развиват и инвестират с по-бързи темпове.
„Няма да стане само с подобряване на бизнес средата, трябват и стимули“, каза Ненов.
В коментар за мораториума за цените на тока, гласуван от Народното събрание, Ненов заяви, че това не е „най-оптималният начин да се омекоти шока от високите цени“ и едно еднократно увеличение на размера на енергийните помощи би било по-добре.
Голямата промяна на потреблението от услуги към стоки по време на пандемията създаде проблеми на доставчиците и производителите, които не можаха бързо да се пренастроят. Това доведе и до неочаквано голям инфлационен шок, който няма да отшуми в близките месеци.
Има опасност банките да загубят контрол над инфлацията. „Щом Федералният резерв започна да променя реакцията си към инфлацията, значи са преценили, че има такава опасност.“
Рискът от грешки в паричната политика не е за подценяване, което ще създаде допълнителна несигурност в първата половина на 2022 г. Ще бъде предизвикателство да се намери баланс между преохлаждане на икономиката при твърде агресивни действия и да се направят инфлационните процеси самосбъдващи се, смята Ненов.
Пламен Ненов е доцент по икономика в BI Norwegian Business School в Осло, гост-изследовател в Централната банка на Норвегия в областта на макроикономиката и финансите. Ненов е получил докторската си степен по икономика от MIT, САЩ, и е бил член на Съвета по икономически въпроси към Министерски съвет.
Какво може да се очаква от централните банки и какви мерки може да възприеме Бълагрия в борбата с коронавируса може гледате във видето.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.