Преговарящите за коалиционното управление заявиха, че няма да променят ДДС и други данъци, но те вече се променят. Освен увеличения на максималния осигурителен праг ще има желание за облекчаване на различните сектори по линия на ДДС. Няма нужда от толкова голям планиран бюджетен дефицит за 2022 г, особено предвид данните за БВП на България в контекста на ЕС и еврозоната. Преструктурирането на Министерски съвет и новите министерства – като тези за климата и електронното управление – няма да има особен ефект. Това коментира икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, в ефира на предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
„Ще има други данъци, наложени от ЕС - въглероден данък, правата за замърсяване. България има доста ниски акцизи по всички групи акцизни стоки – вероятно горивата няма да бъдат пипани, но ще бъдат повишени акцизите за алкохол и тютюневи изделия.“
Това повишение трябва да бъде планирано и да стане с преходен период, а не внезапно, коментира Станчев.
ДДС се очаква да продължи да бъде един от основните източници на финансиране на ЕС и деференцираните ставки за различни стоки в различни държави само нарушават данъчната конкуренция в ЕС.
Предложенията за нови правила за ДДС в ЕС, които да насърчават зеления и дигитален преход на континента, „дават повод в страните-членки за промяна на съществуващото положение към по-лошо“, смята Станчев. Те ще пречат на развитието на нови алтернативни производства, които тепърва ще трябва да се развиват, в сектори, които няма да се ползват от облекчения.
В коментар за информацията по време на коалиционните преговори, че бюджетният дефицит може да надхвърли 3%, Станчев заяви, че изпълнението на бюджета е добро и е почти сигурно, че ще има излишък. Бюджетът за 2022 г. се планира в различни направления – под 3% до над 5%. „Защо над 5% и защо бюджетът не е балансиран никой не може да каже.“ Няма нужда от толкова голям бюджетен дефицит, особено предвид данните за БВП на България в контекста на ЕС и еврозоната, каза Станчев.
„В икономиката има оздравителен процес, които върви нормално, и трябва да се даде сигурност, на това което работи.“
Не може да се прогнозира как подобно увеличение на дефицита ще се отрази върху влизането на България в еврозоната, най-малко заради промените, които настъпват във финансовите правила за дълга на държавите, приели общата валута.
След като Германия подкрепи въвеждането на минимална работна заплата и подобна директива беше възприета от Европейския парламент, в следващите пет години може да се очаква въвеждането й в страните членки с всички съпътстващи рискове, каза Станчев.
„За определени региони ще се получи практическо изравняване на минимална и средна работна заплата... Тя е обещание на политиците и задължение на работодателите. Те могат да изпълнят това задължение, само когато не назначават онези, които са готови да работят на по-ниска заплата от минималната, което пък означава, че много хора биха останали без работа.“
Преструктурирането на Министерски съвет и новите министерства – като тези за климата и електронното управление – е „намиране на място за коалиционните партньори, отколкото нещо, което да проработи“, каза Станчев.
„Да имате министър на климатичните промени или на туризма не означава, че нещата в туризма ще се развият добре или климатичните промени ще спрат.“
Според Станчев идеята за министерство за държавните компании не е била случайна и е продиктувана от самата структура на МС. „Тя много прилича на структурата на „тройната коалиция“ – отговорност на определени партии за определени ресори. Но сега няма голяма задача като влизането в ЕС и отделните министри само ще защитават партийните въжделения.“
Идеята за такова министерство предполага, че Министерството на финансите ще контролира сферите на влияние на отделните партии. Вече бе обявено, че такова министерство няма да има, но проблемът, че в коалицията няма достатъчно спойка, остава, каза Станчев.
Голяма част от публичните предприятия, освен военнопромишленият комплекс, продължават да се управляват много лошо и с доста разходи, въпреки приемането на насоките на ОИСР в тази сфера. „Те са голямо изкушение за тези, които са на власт, независимо дали става дума за държавна банка, предприятие, или частна банка, която да бъде финансирана чрез политически споразумения, като КТБ.“
Последните правителства продължават да държат дялове и в много други компании и разширяват участието си в икономиката на страната. „Това не води до увеличаване на държавния дял във формирането на доходите, който стои на същото ниво от 1998 г. насам.“
Проблемите са видими както в големи държавни фирми като БЕХ и БДЖ, фирми с миноритарно участие, и в концесиите за природни ресурси, допълни Станчев.
Целия разговор може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт“ може да гледате тук.