Днес и утре ще се проведе втората по ред годишна конференция на института Gate, насочена към големите данни и изкуствения интелект. Организираме пет панела, като първият е за т.нар. data spaces, пространства от данни. Това е новата тенденция в цяла Европа. Това каза Силвия Илиева, директор на Gate институт, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов. „Поканили сме вицепрезидента на Big Data Value Association (BDVA). Това е асоциацията на компаниите за големи данни, които задават тенденциите в Европа. След това имаме панел, в който ще говорим за етичния изкуствен интелект“.
„На втория ден са панелите, посветени на научните изследвания, които извършваме. Ще засегнем темите за цифровото здравеопазване, за градовете на бъдещето с цифровите двойници (това, което работим със Софийска община) и за дезинформацията. По темата за дезинформацията сме поканили Дени Марковски, нашият представител в Експертната група за борба с дезинформацията в Европейката комисия. Ще дадем и поле за изява на нашите млади изследователи, които между панелите ще представят своята работа“.
Столична община работи по политики, свързани с големите данни, каза от своя страна зам.-кметът на Столична община Генчо Керезов по повод участието на общината във форума. "За да можем да направим един умен град, ние трябва първо да агрегираме всички данни, с които градът разполага на едно място. Освен това имаме нужда от аналитични модели, които да обработват данните и да дават реален резултат за това как, ако променим нещо в града, то ще се отрази на всички други екосистеми“.
"Идеята в момента е да изградим технологичната база, благодарение на която да имаме тази аналитичност и симулативност. Нашата голяма цел от дигиталния двойник е, когато той е в завършен вид, данните, с които разполагаме да бъдат приведени в един общ аналитичен формат, при който те да си "говорят" помежду си. Така ще виждаме какъв ще е ефектът върху всички системи при различни сценарии".
„Активно работим от две години за изграждането на дигитален двойник“, каза Илиева. „Започнали сме от община Лозенец, защото не можем да обхванем целия град наведнъж. Това е като пилотен проект, а след това ще го скалираме, както в целия град, така и в други градове в страната“. "В момента представянето на триизмерен модел на града е „на второ ниво“. 3D-моделът е обогатен със семантични данни. Започваме да допълваме наличната инфраструктура с жива лаборатория в район Лозенец, с която да имаме повече данни и повече информация, по-точна, за да правим всички анализи и симулации. Започнали сме да правим симулации“.
Симулират се напр. сценарии, свързани със замърсяването на въздуха и къде при въздействието на вятъра и въздушните течения има застояване на замърсен въздух, за да се проиграят различни варианти за намиране на устойчиви решения в тази връзка.
Това е един от основните пунктове на полезност - качеството на въздуха, неговото движение и предвидимостта в това отношение, категоричен бе Керезов. "Не чакаме да бъде завършен и готов моделът на Gate, за да бъде приложен в целия град. Вече работим съвместно по пилотни стъпки, например предоставили сме на колегите всички данни за прием на деца в първи клас и в детски градини и ясли. Миналата година за пръв път представихме по-детайлно райониране за първокласниците. Амбицията е сега да се направи подобно нещо за детските градини, за да бъде максимално справедливо районирането и класирането. Към момента то е по административен район".
В нашия панел по време на семинара ще демонстрираме как работи нашият алгоритъм – ние прилагаме генетичен алгоритъм за справяне с това, обясни Илиева. "Анализират се демографските данни и се засича къде е най-близката детска градина, като критерият за близост е 10 минути пешеходно разстояние. По този начин се вижда къде има недостиг на места в детските заведения, препоръчваме къде може да се строи, кои са удобните парцели, къде да се разширят съществуващи детски градини и т.н.".
"Столична община има много агресивна инвестиционна политика за строителство на детски градини. Това, което ние можем да направим като направление, за да допринесем за по-качественото изпълнение на целия този процес, е именно да работим с партньори като Gate", каза Керезов. По думите му е логично районирането "да следва потребителското поведение", което ще е от полза за самите родители. "Това е един изключително ценен и приложим пример навсякъде в Европа".
"Франция, например, е изключително напред в концепцията за „15-минутен град“ – как да стигаме от точка А до точка Б в един град точно за 15 минути. Нашето задание към Gate бе в този конкретен пример за употреба да видим дали можем да приложим политиките за големи данни и мислим, че напредваме стремглаво в тази посока".
Прилагането на концепцията за „15-минутен“ град в София е въпрос на добра воля и партньорство, смята Илиева. "Започнали сме партньорство със Столична община и с други организации така, че да се постигне. Това е следващата стъпка на която ще отиде мобилността, за да може да се направи един по-съвременен транспортен модел, с алтернативни източници за придвижване, а не само градски транспорт".
"Голямата амбиция на Столична община е да имаме изцяло data driven decision making, взимане на решения, изцяло базирани на данни, а не на експертиза или предположения. Затова ние се стремим към централизиране и автоматизиране на данните, за да можем да правим тези политики по-ефективни. Това е голяма тема и на национално ниво. Ние имаме да изминем дълъг път, за да се интегрират базите данни на общините с базите данни на държавата", допълни зам.-кметът на Столична община. "Общините имат нужда от автоматизиран достъп до базите данни на държавата, защото и в момента има достъп, но той е по заявка. Тогава общините ще могат бързо, на момента, да обслужват гражданите. Трябва да се обследва и управлението на риска по отношение на киберсигурността".
Нужна ли е промяна на Наказателния кодекс по отношение на киберпрестъпленията? Ще има ли нови възможности за финансиране на проекти, свързани с големи данни и изкуствен интелект? Какъв е потенциалът на дигиталното здравеопазване и какви проблеми решава? Как могат да бъдат спестени милиони чрез използването на дронове с термокамери, които да идентифицират напр. течове и аварии в системата на топлоснабдяването?
Повече вижте във видеото.