Изкуственият интелект се развива с тревожна липса на норми

Човечеството ще трябва да се адаптира към изкуствения интелект и начина, по който работи. Това ще включва както съобразяване преки решенията, взети на базата на данни, засягащи личния и професионалния живот, така и личното здраве. Причината е, че тази технология все повече навлиза в живота на хората, но не е достатъчно развита, за да има собствено съзнание. 

Това каза футурологът Мариана Тодорова в студиото на „Клуб Investor“, с водещ Ивайло Лаков. 

„Няма област в нашия човешки живот, в която да няма проникване на изкуствен интелект“, каза Тодорова. 

Един от основните проблеми според нея е схващането, че тази технология може и трябва да се развива без лимит. Има опасност обаче бъдещото развитие да размие представата за свободна воля, лично мнение и да „дехуманизира“ човешкия живот.

Тодорова е била част от работна група в ООН, която е работила над етическа рамка за развитието на изкуствения интелект. Нейно прието предложение е изрично да се посочва, когато информация, творба или обект е създадено от изкуствен интелект. Рамката обаче няма задължителен характер, а проблемите сякаш се задълбочават.

Все по-често кандидатурите за работа се преглеждат от софтуери, които заместват отделите за човешки ресурси, както и искания за кредити от банкови и други финансови институции. В Китай, където технологията за „наблюдение“ с лицево разпознаване вече е наложена, от поведението на отделен човек в ежедневието му, зависи например дали може да бъде вмятан за „благонадежден“ и дали децата му ще бъдат приети в детска градина, посочи Тодорова. 

Заради липсата на начин изкуственият интелект да има еквивалент на човешкото съзнание, той ще се насочи все повече към събирането на данни и предаването им. Така всеки един обект в домовете на бъдещето ще събират различна информация за човешкото поведение и здраве. Огледалата ще могат да анализират човешкото изражение и да диагностицират до 240 заболявания, чашите ще измерват дъха и биохимичното съдържание на слюнката, сензори ще измерват движенията и скоростта им. 

„Накрая цялата тази информация може да се изпраща до личните лекари или до софтуер за медицинска диагностика“, посочи Тодорова. 

Цялото интервю гледайте във видеото.

Всички издания на "Клуб Investor" гледайте тук.