Автоматизираните системи и интелигентните продукти все повече навлизат в трудовите отношения и в резултат на въздействието им вероятно ще бъдат засегнати правата на работещите. Дигитализацията и глобализацията създават условия за бързо навлизане на нови бизнес модели, което стимулира икономическото развитие, но това поставя два основни въпроса – дали образователната система е готова да се справи с това предизвикателство и дали е възможна адаптацията. Това казаха доц. д-р Андрияна Андреева, ръководител на катедра "Правни науки", и проф. Евгени Станимиров, зам.-ректор на Икономически университет - Варна, в предаването "В развитие" с водещ Светозар Димитров.
Става дума не само за висшето образование, но и за предучилищното и училищното образование, тъй като ефектите на дигитализацията имат въздействие в момента, отбеляза Станимиров.
"Европейският парламент (ЕП) на 15-ти февруари тази година прие доклад, който призовава за обща правна рамка относно роботите. Вече се възлагат трудови функции на машините. Все още нито едно законодателство не е преминало към разширяване и трансформиране на понятието „работник-служител“, но в близко бъдеще вероятно ще се наложи преосмисляне на това класическо разбиране",
обясни Андреева.
Станимиров разказа за въздействието на дигитализацията в САЩ.
"През 2017 г. в САЩ са затворени 6700 търговски обекта в резултат на дигитализацията и пренасочването от офлайн към онлайн търговия. По време на кризата през 2008 г. са затворени 6173 обекта, което означава, че ефектите на глобализацията са по-силно изразени".
Той смята, че е необходима дългосрочна визия за висшето образование в България.
"В България няма дългосрочна визия за развитието на висшето образование. В страната има много мотивирани и интелигентни деца, но изследването на PISA, което показва, че 42% от 15-годишните младежи са функционално неграмотни, е притеснително".
Целия разговор може да проследите във видео материала.