Комисията по финансов надзор (КФН) имаше правомощия да прави всичко, което към момента е заложено за обществено обсъждане, включително и стрес тестове на дружествата. Промяната е само в терминологията, правомощията ѝ са си факт. Вероятно Комисията просто ще бъде задължена да осъществява такава дейност, а няма да е само пожелателна. В такъв случай, това е една добра вест. Това мнение изрази Даниела Петкова, член на УС на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов. Петкова направи своя коментар по повод предложените промени в Кодекса за социално осигуряване, според което КФН ще има правомощия да използва стрес тестове за установяване на влошаващото се финансово състояние на дружества.
Петкова коментира и промените в Кодекса, които би трябвало да дадат достъп на гражданите до прогноза какъв ще бъде размерът на третата им пенсия.
„Законът се появява, защото се транспонира съществуваща Директива на Европейския съюз (ЕС) от 2016 г. (Директива №2341). Законът представлява точно копие на тази директива. Има обаче леко объркване. Директивата се отнася до трета пенсия, но от професионални схеми. Те масово са базирани на капиталово осигуряване на принципа на дефинираните пенсии. В България пенсиите са базирани на дефинираните вноски. Разминаването е съществено. Това са двата варианта и България и ЕС не действат по един вариант. В закона има противоречия, породени от този факт“.
Петкова посочи, че се получават недоразумения след публикуваните за обществено обсъждане изменения. Тя поясни, че Директивата предвижда да бъде оповестяван прогнозния размер на дефинираната пенсия. В същото време законът в България забранява да се оповестяват, прогнозират и обещават размери на доходност.
„Размерът на пенсията при дефинираните вноски зависи от размера на натрупаната сума. Той пък зависи от размера на доходността. Няма как да се направят каквито и да е прогнози, още повече, че те са забранени“.
Вижте целия разговор във видеото.