Очакваме до края на седмицата писмото на България за членство в банковия съюз да бъде на бюрото на управителя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги. Това каза Борис Петров, финансист и бивш представител на БНБ в Комитета за финансова стабилност на ЕЦБ, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов.
Изказването си Петров направи по повод писмото за намерения, изпратено от финансовия министър на България Владислав Горанов и управителя на БНБ Димитър Радев, от което става ясно, че България ще подаде заявка за членство в банковия съюз в първия работен ден след положителен знак от страна на европейските власти. Вече стана ясно, че финансовите министри на страните от еврозоната имат готовност за приемането на България в механизма ERM II, т. нар. чакалня на общата валута, след около година.
Петров посочи как ще протече процесът за одобрение на страната за членството ѝ в банковия съюз. Първоначално оперативно за него ще отговаря т. нар. Съвет на надзорниците, който отговаря за надзорната политика на ЕЦБ. Той съответно ще предостави доклад, когато България изпълни всички необходими изисквания. На базата на доклада Управителният съвет на ЕЦБ ще вземе решение.
Гостът посочи, че вече има яснота за пътната карта за присъединяването на България към ERM II.
“Това са предварителни ангажименти от страна на българските власти, свързани със засилване на надзора на банковия сектор, засилване на надзора на небанковия финансов сектор и допълнителни мерки за засилване на институционалния капацитет“.
Петров очерта и критичните зони, в които следва да се работи най-засилено в страната преди нейното присъединяване към банковия съюз.
„Предизвикателствата пред България са най-вече във времевия график, в който следва да се изпълнят всички тези мерки. Зоните, в които следва най-засилено да се работи, са подобряването на законодателната рамка на банковия надзор, засилване на институционалния капацитет".
Експертът посочи, че предстои ЕЦБ да проведе преглед на качеството на активите, включително и стрес тест на българските финансови институции и това ще бъде оценката за работата на банковия надзор от 2014 г. досега. Той поясни, че ако бъдат необходими допълнителни мерки, то от изпълнението им ще зависи приемането на България във валутния механизъм.
В отговор на въпроса дали предстоят промени в собствеността на банките с български собственици Петров каза, че процесът вече е факт.
„Процесът и в момента тече доста активно. Той не е само за банките с български собственици, а и за тези с чуждестранни собственици. Пазарът ще продължи да се преструктурира и да се преконфигурира. Вероятно ще бъде ускорен този процес, което ще бъде доста заздравително за сектора като цяло, най-вече за вложителите в банковата система и кредитополучателите“.
Финансистът поясни и значението на т. нар. „макропруденциален надзор“, за който се говори напоследък във връзка с присъединяването на България към банковия сектор.
„Идеята е да има две различни гледни точки в рамките на една институция и ако има различия между тях, да се намери едно общовалидно решение. Този надзор в момента е част от надзора на БНБ и не може да се очаква наличие на две различни мнения. Най-вероятно този надзор ще протича извън надзора на БНБ“.
Петров посочи, че предстоят промени и в небанковия сектор, но там няма да има допълнителни проверки. Според него ще бъдат отправени препоръки с оглед подготовката на сектора за членството на страната във валутния механизъм.
За държавните предприятия гостът коментира, че има необходимост процедурите по назначения там да се случват не на политически, а на икономически принцип.
По отношение на допълнителните ангажименти за ERM II, които са задължителни за всяка една държава членка, гостът коментира, че са свързани с конвергенцията и стигне ли се до този етап, България няма да има проблем.
Вижте целия разговор във видео материала.