Каква е равносметката от българското европредседателство

Факт е, че няма неуспешно европредседателство, но пък има различни оценки за него. Всички данни към момента показват, че предстои България да получи добра или много добра оценка за европредседателството си. Това каза гл. ас. д-р Катя Христова, преподавател по европеистика, НБУ, в предаването „В развитие“ с водещ Вероника Денизова.

При оценяване на дадена страна и на председателството се взима предвид в каква степен представителите на страната са успели да администрират и придвижат важни досиета за ЕС, посочи Христова. Според представената статистика на министъра на българското европредседателството Лиляна Павлова над 75% от досиетата, които са влезли в заключителна фаза на законодателството на ЕС, са били приключени от българска страна. Трябва да се подчертае, че това е един действително много висок процент, коментира още гостът.

Ако държавата има вътрешни съмнения и кризи, които не ѝ позволяват да свърши тази административна част, то тя оставя впечатлението в европейските си партньори, че няма възможност за реализацията на важни европейски процеси. Примери за такива държави вече има.

България доказа, че може да поставя важни теми като приоритет на ЕС, посочи още Христова. Безспорен е успехът при повдигането на темата за свързаността и бъдещето на страните от Западните Балкани, каза още тя. Трябва да се има предвид и фактът, че тази тема ще продължи да бъде разглеждана от австрийското правителство, което предстои да бъде председател на ЕС, въпреки че сигурността и стабилността на ЕС ще са основна тема по време на неговото европредседателство.

Имиджът на България е положително променен също, което е още един факт, доказващ успеха на българското европредседателство. Това пък носи и вътрешнополитически дивиденти на страната, посочи Христова.

Според експерта България не e успяла да реализира една доста по-гъвкава и ориентирана към собствените си интереси позиция за пакета „Мобилност“ на френския президент Макрон. Оценка на това досие трябваше да бъде направена предварително и правителството да има твърди позиции, както голяма част от останалите страни-членки на ЕС. В такава ситуация, когато има такова експертно и политическо становище, прието от парламентарната комисия, която е специализирана по европейските въпроси, това дава едно съвсем различно ниво и легитимност на правителството да отстоява по-активно позициите си по тези проблеми, добави Христова.

Това досие се оказа ключово по време на българското европредседателство, защото в България нямаше консенсус на политическо ниво между различните институции. Все пак България получи възможност да покаже способността си да се справя с подобни ситуации, преди те да прераснат в кризи.

Вижте във видео материала целия разговор.