Нужни са мерки за стимулиране на инвестициите и недопускане на икономика на разхищение

Колкото по-бързо Европейската централна банка реагира на инфлацията, толкова повече ще съумеем да я запазим в някакви нормални по-ниски граници дългосрочната цена на капитала. Тя няма да увеличи дългосрочната цена на капитала, както се мисли първосигнално. Напротив, ако изтървем инфлацията, тя ще стигне до такива нива, че дългосрочните лихви ще трябва да я догонят, за да запазят нулеви реални лихвени проценти. За да не изтървем инфлацията, трябва да има реакция, така че дори и да стигнем до някакви по-високи нива в момента на краткосрочни лихви, това да ни даде дългосрочно по-ниска цена на капитала. Това каза доц. Петър Чобанов, преподавател в УНСС, бивш финансов министър, в рамките на авторитетния мултиплатформен финансов проект „Инфлацията – криза и възможност“, организиран от Bulgaria ON AIR.

"Фундаментът на проблема е ясно очертан, както в паричната, така и във фискалната политика. В еврозоната видяхме дълго време отказ от парична политика в посока ценова стабилност, спасяване на публичния сектор, което не даде никакви стимули за реформи и доведе до повишаване на задлъжнялостта".

Още 2020 година, когато стартира пандемията от Covid казах, че това, което според мен се очертава, като сценарий какво ще се случи с дълга, е, че неминуемо ще стигнем до инфлация и то в развитите страни в света. Първоначално между 5 и 10%, а ако се изтърве процесът, може да се стигне и до по-високи нива, обясни Чобанов. 

Не можем да разграничим ясно външните и вътрешните фактори, но нашата икономика е по-уязвима на подобни сътресения, добави той. "Тя е уязвима от страна на предлагането. От една страна трудът, с постоянната загуба на заетост, липсата на работна ръка, ограничава инвестициите. Много бързо този натегнат пазар на труда води до ситуации, в които заплатите изпреварват дори и високата инфлация и създават тази инфлационна спирала. Тоест, заетостта ни е проблем".

"Капиталът също ни е проблем. След глобалната криза в България, ние средногодишно почти нямаме инвестиции. Делът на инвестициите в БВП спадна от над 30% до под 19%, а може би и под тази граница". 

От гледна точка на капитала нашата страна е по-уязвима, тъй предлагането не може да реагира на тези шокове и търсенето взима превес, а то е основно потребление, защото инвестициите вече ги няма, поясни събеседникът. Той каза, че това, което се е случило по време на Covid кризата, е имаше фрагментиране на глобалния пазар, което в последствие се е задълбочило от войната в Украйна и е създало още по-големи перспективи за проява на неравновесия в уязвими икономики като българската. 

"Ако търсим някакви решения, те са в две направления - първо, от страна на предлагането чрез увеличаване на капацитета на предлагането, чрез стимули за инвестиции, изграждане на по-добра бизнес среда, стимули за технологии и иновации. От страна на търсенето можем да повлияем така, че да преструктурираме по някакъв начин търсенето. Да се откажем от тази икономика на разхищението, в България тя не е толкова силно представена, но също можем да говорим за нея. А търсенето да е насочено повече към индустриални стоки и развитие на капацитета за производство. Двете неща, като действат в тази посока, можем да търсим някакво дългосрочно решение". 

Вижте целия коментар във видеото.

Всички гости и повече информация за събитието може да намерите на специалния уебсайт.