Европейските държави генерират огромни дефицити тази година, докато в същото време пазара на облигации е замръзнал и принуждава централните банки да вземат трудни решения за икономиката. Това коментира Мартин Търпанов, ръководител на отдел "Дългови инструменти" в DeltaStock, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.
„Някои страни трябва да се финансират на 1.5 – 2% повече отколкото миналата година, но в същото време към момента в Европа са емитирани много по-малко държавни ценни книжа спрямо предходните години“, добавя Търпанов. Според него въвеждането на популистки мерки, които обещават доходи на определени социални слоеве по време на криза, после много трудно се премахват и създават проблеми със задлъжнялост и инфлация. „Пример за това са Covid добавките в България – сега е много трудно да бъдат отнети, трябва да има компенсиращо увеличение на пенсиите“, каза той.
Войната в Украйна допълнително утежнява ситуацията с инфлацията заради поскъпването на енергийните източници, храни и метали.
„Преди войната централните банки имаха една убеденост, че инфлацията ще започне да се укротява след Covid. За съжаление обаче според прогнозите за края на тази година инфлацията ще е два или три пъти по-висока от очакванията на банките. Както ЕЦБ, така и Федералният резерв се приготвят за вдигане на лихвите. В САЩ вече се говори за увеличение от 7-8 пъти, в Европа последните прогнози са за 3 пъти по 0.25%“, каза Търпанов.
Според него увеличението на лихвите на Европейската централна банка неминуемо ще засегне негативно по-задлъжнелите държави в Еврозоната. „Те все още твърдят, че няма фрагментация на пазара и че лихвите на някои от по-рисковите и задлъжнели емитенти няма да се увеличат прекомерно много. Но за съжаление смятам, че това е неизбежно“, каза той.
На последната среща на ЕЦБ е обсъждан нов инструмент, който да е насочен специално към по-задлъжнелите държави като Гърция, Италия, Испания, за да може техните лихви да не бъдат прекомерно уязвими. Те не уточняват какъв ще бъде той, а Търпанов смята, че е възможно да бъде установен таван на лихвите както в Япония, или нова програма за изкупуване на активи, която да е насочена само към определени държави и така да се контролира разликата между техните доходности и тези на останалите държави.
Тези проблеми отново хвърлят светлина върху фискалните различия между държавите от Еврозоната, които правят много трудно воденето на обща парична политика, която да е изгодна за всички.
„Колкото повече изостава едната част на Европа от другата, толкова повече се задълбочават проблемите с общата парична политика. Когато се пускат общи задължения едната част от страните поемат по-голяма част от товара за сметка на другите и винаги ще тлее конфликт заради това. За да се постигне фискален съюз не трябва да има голямо разделение между доходите и голяма разлика между данъчните политики. Но засега това е утопия“, каза той.
Според Търпанов очакванията, че всички структурни фондове, насочени към по-слабите икономики ще доведат до уеднаквяване на доходите не са се оправдали. „Все още има страни, които са развити едва на 50-60% от големите икономики, а България е на последно място както обикновено. При това положение няма как да се премине към фискална консолидация, която да включва еднакви нива на данъци“, смята той.
„В дебатът за Европа като цяло в последните години с нейните тежки социални системи и задлъжнялост се стига само до един извод – европейците потребяват много повече отколкото произвеждат и трябва да се готвим за едно обедняване. Инфлацията вече ни е отнела около 10% от благосъстоянието, вероятно предстои и още“, каза Търпанов.
Целия коментар може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването "В развитие" може да намерите тук.