Учени от Института по математика и информатика към БАН поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм, който може да доведе до сериозен технологичен пробив в използването на квантовите компютри. Разгледали сме финансова система или квантова система във връзка с квантовите компютри, там сме приложили т.нар. методи Монте Карло, които се използват за много голяма размерност. В квантовите системи има много на брой частици и това са трудни от изчислителна гледна точка задачи и основното подобрение на нашия алгоритъм се състои в това, че подменяме стандартния генератор с по - добър и използваме адаптивна техника. Това разказа доц.д-р Венелин Тодоров от ИМИ и ИИКТ към БАН в предаването „Бизнес старт” с водещ Живка Попатанасова.
С помощта на алгоритъма се решава задача в квантовата физика на Ричард Файнман и това е малък пробив към квантовите компютри.
„Чрез нашия подход може да се изследва при какви условия е възможно квантовият компютър да работи при стайна температура”, посочи Тодоров.
Едно от приложенията на квантовите компютри е в комуникацията, където ще можем да представим директни аудио и видео комуникации без никакво видимо забавяне. Друга сфера, в която нашият алгоритъм има голяма полза, е замърсяването на въздуха. Там нашият метод има значително подобрение спрямо съществуващите алгоритми при пресмятане на индекси на чувствителност Тези индекси са много важни за проследяването на концентрацията на замърсители в атмосферата и с наша помощ ще се повиши надеждността на резултатите, разказа ученият.
Алгоритъмът има приложение в области като устойчиво земеделие, чиста енергия, околна среда, киберсигурност, изкуствен интелект.
„С нашия метод ще може да се внедряват интелигентни системи, с които се обработват големи бази от данни”.
Трудна е връзката между науката и бизнеса и е полезно да има конференции и семинари, на които да присъстват учени и представители от бизнеса и да се разменят идеи, сподели Тодоров.
Има доста положителни тенденции учените да се възползват от научните програми. Работи се за интеграция с европейски и световни структури. Имаме съвместни проекти с Русия, Франция и това е бъдещето, в съвместните разработки.
„България има топ учени, доста учени сред най-добрите”, подчерта Тодоров.
Най-голямото затруднение за правене на наука в България е финансовото. Сега се говори за намаляване на бюджета на БАН, това би прекършило една добра, но крехка тенденция на подобряване на научната среда в България.
„Специално за младите учени това ще е доста обезсърчаващо”.
Има подобрение за последните десет години и не трябва да се спира тази тенденция, призова Тодоров.
Личните ми мотиви да остана да работя в България са, че обичам родината и близките си. Средата е добра и имам примери на мои вдъхновители, които също са останали да се развиват в родината си.
Създава ли се устойчива връзка между наука и бизнес и къде е България на световната научна карта може да гледате във видеото.
Всички гости на предаването „Бизнес старт” вижте тук.