България от 1 януари е без действащ план за управление на речните басейни, без действащ план за управление на риска от наводнения, както и без действаща морска стратегия. Това заяви Борислав Сандов, заместник министър-председател по климатични политики и министър на околната среда и водите, в интервю за Роселина Петкова за рубриката "Made in Green".
Това означава, че мерките, които са заложени при наводнения или тези, по който се управляват речните басейни, но на които срокът изтече в края на миналата година, не действат, уточни вицепремиерът.
„От това произтичат и определени юридически казуси. Ние направихме законодателна инициатива. Става въпрос за едно изречение, което казва, че плановете, които са до края на 2021 година действат и след тяхното изтичане, до приемане на нови такива. За да можем да гарантираме, че ще имаме действащи такива планове“, посочи Сандов.
Относно проекта за завода за горене на отпадъци в София, вицепремиерът съобщи, че има голямо забавяне във фаза три на проекта. Сандов каза, че му предстои среща със столичния кмет, на която ще трябва да обсъдят „честно и открито“ този въпрос.
„Има огромен риск не просто да не могат да бъдат усвоени тези пари, но и да се върнат парите, които са дошли по фаза едно и фаза две на същия проект“, каза вицепремиерът.
Що се отнася до вноса на отпадъци в България, Сандов припомни, че служебното правителство е направило промени, с които част от този внос е бил ограничен.
„Засили се контролът по границите, с което се установи и нелегален внос“.
„Срещу застрояването по Черноморието предложих зона А, което са сто метра от самия бряг навътре, да бъдат защитени и там да не е допустимо строителство“, каза вицепремиерът.
Сандов се обяви и за ограничаване на пестицидите в подкрепа на пчеларството в България.
Според вицепремиера таксономия за зелени инвестиции е най-горещият политически въпрос в рамките на ЕС. По негово лично мнение таксономията, касаеща инвестициите в трансформация и постигане на целите за зелена енергия, най - вече по отношение на нисковъглеродна икономика, би следвало да се насочат към вече действащи решения, а не към такива преходни, които са много спорни като например ядрената енергетика, още повече газа. По думите му те не представляват зелена енергия.
Според Сандов е възможен справедлив енергиен преход за България и тук въпросът не е дали-или, а кога.
„Част от въглищните райони могат да се превърнат в нови индустриални зони, свързани със стартъпи. По-важно е отсега да се работи за тях. Тези хора, които ще излязат от въгледобива, една част от тях може да бъдат рано пенсионирани, друга част могат да работят в сферата на рекултивацията на същите тези терени“, каза вицепремиерът.
Според него отделните министерства не разглеждат достатъчно сериозно въпросите, залегнали в Националната стратегия за адаптация към климатичните промени. Стратегията е съществуващ документ, но не бива вземан предвид при бюджетирането, посочи Сандов.
Цялото интервю вижте във видеото.
Всички гости на предаването „В развитие“ може да видите тук.