Превръщането на юана в резервна валута идва 22 години след като тогавашното ръководство на Китайската комунистическа партия постави за дългосрочна цел пълната конвертируемост на юана и бе предшествано от месеци усърдни усилия от Китай.
Официално наричан от китайците „ренминби“ (букв. народната валута) юанът ще стане официално част от групата със „специални права на изтегляне“ на 1 октомври 2016, каза МВФ в понеделник. Въпреки че одобрението бе очаквано след изявление Кристин Лагард на 13 ноември, в което тя препоръчва включването, статутът на резервна валута е признание за напредъка, направен от Китай в интегрирането в глобалната икономическа система, доминирана от десетилетия от САЩ, Европа и Япония.
Ето ги и най-важните събития през годините:
1 април 1980 – Започват да се издават,само на чужденци, сертификати за обмяна (СО) . Официалният „валутен“курс е 1 СО за 1 юан.
Ноември 1993 – Китайската комунистическа партия си поставя за дългосрочна цел пълната конвертируемост на юана при плаващ курс.
1994 – Китай обезценява юана с 40% до курс от 8.70 за юан. Този курс се запазва през следващите 10 години.
2005 – Китай приключва с 10-годишния пег към долара и казва, че ще остави валутата да плава спрямо кошница с валути.
14 април 2012 – Китай увеличава максималното допустимо отклонение при търговия от 0.5% на 1%.
17 март 2014 – Отклонението на курса се увеличава още от 1% на 2%.
17 ноември 2014 – Открива се търговска връзка между борсите в Шанхай и Хонг Конг, което позволява дневни транзакции за 23.5 млрд. юана (7.5 млрд. долара.)
11 Август 2015 – Китай девалвира ренминби с 1.9%, което предизвиква най-широката разпродажба от 1994.